Не биха могли да сгрешат повече.
Не поглеждахме отвъд кипарисите, растящи с ароматните си кори в гората, която се издигаше край селото ни от толкова отдавна, че вярвахме в нейната вечност. До нас достигаха слухове за разграбени и опустошени селища наблизо, но не им обръщахме внимание. Тези, които си поемеха по-дълбоко дъх, можеха да доловят мириса на наближаващата война, но това беше и сезонът, когато цъфтяха розовите цветчета на олеандъра, и те насищаха въздуха с аромата си. Земята ни е била покорявана много пъти, красивите гори и полета привличаха нашествениците към нас, както пекарят примамваше клиентите си с богатото ухание на своите питки. Но това беше в миналото; сега искахме да вярваме, че животът ни вече е уреден. Мъжът ми изобщо не забелязваше какво се случва. Беше наистина скромен човек, праволинеен, отдаден на работата си. Нашите водачи и равините се преклониха пред легиона и приеха да плащаме толкова високи данъци, че хората едва оцеляваха, но стига да имаше дърва за фурните си, мъжът ми бе щастлив. Сам цепеше подпалките и в двора ни имаше купчина, висока като планина. Съпругът ми се молеше единствено Адонай да благослови плода на неговия труд, за да може все така да създава тайнството на хала. В порите на кожата му бяха попили бели песъчинки брашно. Всеки път, когато ме целунеше, оставяше по бузата ми бяла следа — целувката на пекаря.
— Не бива да обръщаме внимание на случващото се около нас. Ако не вредим на никого, ще сме в безопасност. Хората винаги имат нужда от хляб — уверяваше ме той.
Излезе от дома ни, за да занесе първите кръгли питки на свещениците като дар, както правеше винаги. Бе се клел, че ще избягва проблемите, но през този ден те го намериха. Съседите ни се бяха събрали и се канеха да отидат при водачите на римляните, за да изложат молбите си и да не изгубят домовете си. Убедиха мъжа ми да тръгне с тях. Носеше в ръце подноса с хлябовете, покрити с молитвен шал, който бе толкова изящно изтъкан, че в пурпурните ресни бяха вплетени златни нишки. Канеше се да го занесе на свещениците, но когато съседите ни го укориха и казаха, че всеки мъж трябва да заеме ясна позиция, той се почувства принуден да се присъедини към тях. Буквата Р, преплетена в кората на питките, които печеше, трябваше да му бъде достатъчна, името ми винаги е било негово вдъхновение и щит. Вместо това се присъедини към мъжете, които искаха повече.
Разбрах, че нещо не е наред, когато надуших дима. Във фурната имаше питки. Проверих ги, но те все още не горяха. Тогава откъде бе димът?
Защо от всички възможни дни бе решил да отиде точно в този ден? Защо точно в тази сутрин не бе праволинеен и не мислеше единствено за своя хляб, както всеки друг път? Ечемикът, солта, кориандърът, кимионът… това бяха съставките на неговия свят. До този момент единственото нещо, което по-сериозно притесняваше мъжа ми, бяха плъховете, които понякога влизаха през прозорците; като много други пекари и той често слагаше бучиниш в ъглите и по пода, за да ги прогони от кошовете с брашно. Сега гибелта се бе настанила във всеки ъгъл на нашия свят. Демоните бяха отворили широко портите към селото ни. Бяха избрали ние да сме жертвите и потриваха доволно ръце в мрака. Това, което ви бе дадено, казаха те, ще ви бъде отнето.
Часовете минаваха и аз започнах да крача нервно из къщата. Пекарят би трябвало да се върне, преди питките в бавногреещата фурна да станат кафяви. Нима човек може да излезе и просто така да изчезне? Бе ми казал да извадя хлябовете, когато слънцето стигне по средата на небето, ако още не се е върнал. Не го направих. Защо го бе казал? Да не би да бе усетил наближаващата опасност? Стана обед, после слънцето продължи пътя си. Взирах се с тревога навън, докато видях, че сенките се оттеглят и димът се разсейва над градините и покривите на къщите.
Мислех си, че ако не извадех питките, мъжът ми щеше да надуши миризмата, щеше да разбере, че хлябът гори, и да изтича насам. Най-много да ми се накара, че не съм го извадила, както ми бе наредил. Но когато слънцето започна да залязва, той все още не се беше върнал. Питките вече бяха овъглени, кората им бе покрита със сажди.