9
Мнозина напуснаха градовете и селата си по времето, когато и ние трябваше да бягаме. Повечето бяха добри хора, но имаше и такива, които се отклониха и поеха по пътя на злото. Преди Пекарят да пъхне последните питки върху голямата дървена лопата във фурната, преди да разбера, че никога повече няма да се завърне, преди черните пера да се посипят от небето върху пътя, вече е било написано, че ще се срещнем със злите хора и че те ще се появят късно през деня, когато небето блестеше в най-красивия син цвят и въздухът ухаеше на жасмин.
Дойдоха за магаретата, които бяха забелязали от върха на скалата. Дойдоха за студената вода, която се отразяваше в очите им. Но застинаха на място, когато видяха Зара, която тъкмо подклаждаше огъня. Видяха нейното сияние, нейната красота, съперничеща на зората, и промениха намеренията си. Забравиха магаретата и езерцето с вода, и Десетия легион, и римската армия, от която бяха избягали, и пръчките, които пълководците им бяха строшили в гърбовете им заради техните престъпления и злодеяния.
Вече бяха преминали границата, която ни дели от създанията на мрака. Вървяха по пътеката, утъпкана от глутницата хиени, които ни преследваха и ни тормозеха по цяла нощ, опитвайки се с престореното си хленчене да си измолят малко храна, преди да погълнат нас самите. Четирима римски войници, които бяха живели без вода, храна и надежда, се спуснаха по хълма, а тежките им метални ризници подрънкваха по телата им; може би някога са били хора, но вече не бяха. За тях бе лесно да се превърнат в зверове; една крачка и всичко човешко вече бе илюзия. Под доспехите им имаше само зъби и нокти, само глад и жажда. Беше Шабат и Йоав бе отишъл в пустинята, за да се моли, наметнал грижливо молитвения си шал върху раменете. Вятърът бучеше силно, така че той не чу нищо от това, което се случи с нас. Бе отдаден на Бог и на звука на своя глас. От Йом Кипур насам отсъстваше по цял ден и се прибираше късно вечер, молейки се неспирно за нашето избавление. Когато на небето изгрееше първата звезда, щяхме да запалим лампата за Шабат с последното си масло и той щеше да се върне при нас. Онази вечер той видя светлината, но не очакваше мрака, който откри.
Зърнах войниците, както понякога можеш да видиш демон, сянка в ъгъла, сливаща се със земята. Не се колебах нито миг.
Изпратих момчетата да се скрият в оазиса. Сякаш някой ми даде ключ, с който отключих вратата към бъдещето, и за един кратък миг хвърлих поглед от другата страна.
— Бягайте бързо и не се обръщайте — казах на внуците си. — Не и преди да ви потърся. Дори да мръкне, дори луната да изяде слънцето, независимо какво ще чуете, дори ако някой ви вика по име. Не отговаряйте. Не говорете. — Погледнах ги настоятелно в очите. — Най-важното: скрийте се добре.
Изпратих ги в пещерата зад водопада, където обичаха да си играят. Децата бяха достатъчно малки, за да се пъхнат в тесния процеп между скалите. Водата падаше като плътна завеса пред тях. Помислих си, че ако станеше нещо лошо, нямаше да могат да го видят през плътните струи и Бог щеше да ги спаси.
Но водата бе чиста като ясно стъкло и очите им бяха отворени.
Мъжете нападнаха Зара край огъня. Чух гласа й да звънти като камбана, отекващ над всички останали шумове и звуци. Затичах се към нея, но един от нападателите ме блъсна настрани, защото за него аз бях просто стар, изсушен скакалец, ставащ единствено за храна на някой гарван. Усетих как кръвта потича в устата ми, но се хвърлих отново към тях, пищейки. Има ли някакъв шанс обаче жена, непривикнала да се бие, срещу четирима силни, брутални мъже? Докато двама от тях държаха Зара и разкъсваха дрехите й, другите се погрижиха за мен. Удариха ме по главата с камък и се стоварих на земята; усетих как кръвта потича по лицето ми. Мракът се спусна не само пред очите ми, но и вътре в мен. За мой срам не видях това, на което станаха свидетели внуците ми, но разбрах какво се е случило, когато отворих очи и погледнах Зара. Тя бе като пуста, строшена на парчета черупка. Но момчетата ми бяха видели всичко: как войниците се бяха отнесли с майка им, как тя се бе опитала да ги отблъсне, как след като бяха свършили с нея, я бяха измъчвали с огън, нагорещени камъни и остри пръчки без никаква друга причина, освен собственото си извратено удоволствие.