Още от пристигането си в планината знаех, че Нахара е сериозно момиче, по-зряло в сравнение с връстничките си, отговорно и ученолюбиво. Майка й я бе научила да чете на арамейски и иврит. Малахи със сигурност бе впечатлен от нея, и то с основание; не само че бе умна, Нахара бе и красива, и с чисто сърце. Не след дълго те започнаха да идват в гълъбарника по-рано от другите, така че разговорите им да започват веднага след като Малахи приключеше със сутрешната си молитва. Шепнеха си още от изгрев-слънце и този шепот стана мост между двамата.
Също като другите в тяхната общност Малахи се обличаше само в бяло, а косата му бе сплетена на плитка. Той не носеше сандали, защото хората му вярваха, че трябва да влязат боси в небесното царство и да изчакат там, докато светът бъде възкресен след Края на дните. Малахи бе спокоен, усърден работник, учен мъж, който не се боеше да изцапа ръцете си. Бе изпратен в гълъбарниците, защото Абба вярваше, че усърдната работа и славенето на Бог вървят ръка за ръка. Макар да бе млад, пишеше по пергаментовите свитъци заедно със старейшините си и те казваха, че неговите букви са толкова красиви, че ангелите надничали над рамото му, за да им се наслаждават; бе толкова благочестив, че мастилото от бадемово масло, с което пишел, се превръщало в кръв и изглеждало червено на страниците. Вече бе решено, че когато настъпи това време, ще заеме мястото на Абба и двамата често седяха един до друг, опрели глави и потънали в дълбок разговор или молитви.
Въпреки достойнствата на Малахи Шира скоро започна да проявява недоволство от новия ни помощник. Пращаше го постоянно да работи в най-отдалечения гълъбарник, в който имаше място само за един човек, и все пак Нахара постоянно ходеше да му помага в това тясно пространство. Чудехме се дали раменете им не се допират, дали ръцете им не се докосват… Когато по обед се молеше под маслиновото дърво, което бе превърнал в свое свещено място, целуваше шнуровете на молитвения си шал и после предлагаше целувките си в дар на Бога, дали се молеше да прочисти съзнанието си от скверните земни мисли и желания? Шира го следеше внимателно с присвити очи и все по-често на лицето й падаше сянка.
Един следобед, когато Нахара се прибра, за да приготви ястието ни от леща и маслини, Шира отпрати Малахи. Останалите се струпахме, за да наблюдаваме; хората смятаха, че тези гълъбарници в някаква степен принадлежат на Шира — тя беше тук най-отдавна и ние й си подчинявахме във всичко.
— Можеш да си тръгнеш веднага — каза тя на есея. — Няма причина да оставаш повече днес.
Три съвършени гълъбици бяха избрани да бъдат занесени в синагогата за вечеря на свещеника и в момента аз скубех перата им. Сведох глава, но се вслушах в разговора им.
— Нима не полагам достатъчно усилия? — изненада се Малахи. Сред своите не бе свикнал някой да му се противопоставя, а сега една жена го отпращаше. Изгледа я с недоумение.
— Няма никакъв проблем с работата ти — чух да отговаря Шира. — Просто вече нямаме нужда от теб тук.
Шира явно забеляза изражението ми, защото и аз бях изненадана. Малахи ни бе улеснил много и не виждах смисъл да го унижава, като го отпраща. Есеите ни бяха дали най-добрия си мъж, но той не бе такъв според Шира. Когато останахме сами, тя се обърна към мен:
— Ако беше твоя дъщеря, и ти щеше да направиш същото.
Тя се боеше от привличането между есея и Нахара и аз напълно разбирах защо не желае този мъж да бъде избраник на дъщеря й. Малахи бе прекалено благочестив, за да вижда нещо друго, освен Бог и себе си, такава бе истината; жената, която избереше, нямаше да ходи редом с него, а щеше да го следва, покорно свела глава.
Когато Нахара се върна с обяда ни, се изненада, че Малахи го няма, и лицето й поруменя издайнически, докато се оглеждаше за него. Вдигна очи към майка си с огорчение и я чух да казва на Азиза: