Той се подхилкваше, като че ли в това имаше нещо смешно.
— Нали си се досещал за какво те карат насам? Когато се покайваше в каретата?
— Не — отговорих аз.
Не лъжех.
— Аз пък разбрах веднага — каза той. — Просто заради броя на мъченията, които ми се наложи да си спомня. Струваше ми се, че те задължително трябва да бъдат увенчани с някое окончателно и всеобхватно издевателство — като финален акорд в симфония. Сигурен съм, че и твоят живот не е бил сладък. Та нали си Де Киже. Ти наистина ли не си мислеше за нищо мрачно?
Спомних си, че етикетът изисква от събеседника на Пазителя пределна откровеност.
— Мислих — признах си аз. — За смъртта. Но съвсем за кратко.
Пазителят се разсмя.
— Ти, Алекс, си оптимист. Прекрасна черта за бъдещия Пазител. Постарай се да запазиш това си качество.
— Оптимист ли? — удивих се аз. — Струва ми се, че мислих за възможно най-мрачното.
Събеседникът ми поклати глава.
— Пазителят не е наместник на Тримата Възвишени, както ви учат — каза той. — Пазителят е военен. А за военния смъртта е почивка. Трябва да я заслужиш.
— Но може да стигнеш и незаслужено до нея.
— Да, често така и става — кимна Пазителят. — Как мислиш, защо през последните двадесет години никой от Пазителите не е провеждал Saint Rapport? Защо всеки път са го насрочвали и отменяли?
Въпросът ме прати в задънена улица. Никога не бях се замислял за това. Думите Saint Rapport почти нищо не означаваха за мен — нито веднъж не бях го виждал. Последният беше проведен по мое време, но тогава бях още твърде малък.
Знаех, разбира се, че това е името на един от главните празници на Идилиум, за който много солики се връщат от личните си пространства. Това било красиво зрелище — Пазителят се появявал пред хората в старинен мундир от времето на Павел Велики, на кон и с шпага в ръка; ритуалът вероятно е означавал много за официалната ни идентичност — но никакъв смисъл, с изключение на карнавалния, в него не виждах.
— Икономисват се средства?
Предположението ми беше логично: знаех, че по време на Saint Rapport на централния площад за всеобщо удоволствие се сублимират огромно количество глюки и това събитие сериозно натоварва хазната.
Николо III поклати отрицателно глава.
— Не бихме издребнявали. Работата е в това, че двама от предишните Пазители, които се опитаха да проведат ритуала, бяха убити.
— Убити? — рязко издишах. — Никога не съм чувал някой от предишните Пазители да е починал от насилствена смърт.
— В интерес на истината е имало много повече такива случаи — каза Пазителят. — Ние просто ги пазим в тайна. Аз не съм първият, носещ името Николо III. С онзи, който беше преди мен, по нищо не се различавахме. Ти обаче си съвсем друг.
Това прозвуча съвсем зловещо и абсурдно — но веднага повярвах.
— Кой ги е убил? — попитах аз.
— Наричаме го Великия фехтовач.
— Странно име.
— Мнозина го мислят за обладан от мъст демон, упоменат в дневника на Павел. Аз лично не вярвам в това — необяснимо е защо фехтовачът се появи едва сега. Разбира се, може да се предположи, че последните две столетия той старателно е тренирал в ада. Кой е той всъщност, откъде идва и що за сила го управлява, не ни е известно. Може би зад Великия фехтовач се крие някой от великите солики, придобили невероятна власт над Флуида. Но в този случай Ангелите трябва да виждат как той създава вихър от Флуида, а те такова нещо не засичат.
— Нещо друго известно ли ни е? — попитах аз.
Николо III безсилно разпростря ръце.
— Нищо. Фехтовачът се появява и изчезва неразбираемо как. Дори не знаем машина ли е, голем или живо същество. Знаем само, че произволно променя формата си.
— Вие самият виждали ли сте го?
— Да — каза Николо III. — Точно затова сега предимно седя в креслото. Мога да ходя, но не ми е особено приятно.
— Нима Ангелите не могат да ни защитят?
Николо III дрезгаво се засмя.
— Ангелите, да знаеш, сами се нуждаят от нашата защита. Особено сега… Но хайде днес да не задълбаваме в това, Алекс.
Аз не възразявах — на мен самия започваше да ми се струва, че през последните няколко минути научих прекалено много държавни тайни. Но един въпрос все пак ми се изплъзна от устата:
— Нима Ангелите не са всезнаещи? Не са вездесъщи? Не са всесилни?
— Не и в този случай — каза Николо. — Тук с нищо не могат да ни помогнат. Така че да бъдеш Пазител не е почивка, Алекс. Това е тежък и опасен труд.
— Готов съм да се подложа на опасността вместо вас, Ваше Безличество — казах аз с ръка на сърцето.