Аз кимнах.
— Петстотинте архати от първия будистки събор разбраха абсолютно всичко. Светът вече не беше в състояние да измами най-добрите ученици на Буда дори и насън. Но те бяха бездетни. За разлика от индуските брамини, които нямаше как да се конкурират с архатите в постигането на истината, обаче се размножаваха като зайци. От тук, Алекс, и идва упадъкът на будизма в средновековна Индия. Постоянната деградация на човешкия свят е неизбежна, тъй като най-добрите същества, родени в него, мечтаят само за едно — да го напуснат завинаги. Играчът, който е стигнал до извода, че казиното винаги мами, става от игралната маса. Рано или късно в човешкия свят остават само тъпи заблудени индивиди, податливи дори на най-слаба хипноза. И не само податливи, а с радост готови да предават тази хипноза по-нататък, превръщайки се в нейни… как го казват монасите от „Желязната бездна“, хотспотове.
Не разбрах какви са тези „горещи точки“, но реших и да не питам.
— Не се гордей, че не си като другите — продължи Галилео. — Ти си изкуствено създадено същество и си възпитан по един много специален начин, за особена мисия. Такива като теб са малцина. И те са нужни, за да запазим точно този ред на нещата, който ти презираш.
— Как? — попитах аз.
— Като му дойде времето, ще разбереш — усмихна се Галилео. — Засега твоята основна задача е да се радваш на живота.
Ако не друго, това е твой дълг. Надявам се, че искаш да бъдеш щастлив?
Кимнах.
— Тогава ще ти дам още един съвет. Не търси щастието, което се гради на построенията на ума, тъй като мислите ни са несигурни, променливи. „Щастието“ е само химическа награда за амебата за това, че тя се дели. Върви към наградата направо. Следвай естеството на своето тяло. Имаш ли приятелка?
— Сериозна? — притесних се. — Не. Така, понякога…
— Защо да не помислиш върху това? Не бързай да хвърляш света на илюзиите на боклука.
Лесно е да се отгатне, че тези думи на Галилео, който полагаше усилия да ми внуши малко здрав цинизъм, бяха разбрани от мен абсолютно противоположно. Втурнах се точно към това, за което той ме предупреждаваше.
Започнах да търся Жената с голяма буква. Да е не само млада и красива, но и умна и възвишена. Така да се каже идеалната.
Причината беше не само в романтизма, монашеското възпитание и житейската наивност. В реда на моите мисли имаше логика. Ако се замислим, нали точно такива жени възпява цялата — или почти цялата — изливаща се върху нас мелодраматична помия на изкуството?
Ако никъде във Вселената няма подобни жени, то защо човешката култура векове наред насажда този образ с настървена настойчивост?
Бях толкова вдъхновен от тези мисли, че взех анонимно участие в конкурса за есе за наградата „Окам“32, който ежегодно се организира под патронажа на „Жълтия флаг“ („сто хиляди глюка за този, който намери поне една истинска същност на този свят“). Оттеглих се на яхтата и, докато големите със своя татуиран господар караха яхтата напред-назад покрай брега, изписах цели сто страници с размисли за това, че Любовта е точно такава същност.
Струваше ми се, че мислите ми са убедителни, аргументите неоспорими, а стилът — безупречен. Но моята работа не стигна дори до фазата на публичното обсъждане, където се излагат особено упоритите идиоти: получих утешителната награда от един глюк и бележката на шикалкавещия рецензент, където беше казано, че любовта не може да бъде истинска същност, защото не съществува независимо от съзнанието, което я поражда, а всички феномени на съзнанието… и така нататък, опознатите цитати от класици.
Споменаваше се дори някакъв втори бръснач на Окам, „неспособен“, както беше казано, „да дойде на помощ на автора, въпреки остроумното премълчаване за него — и привидното сходство на формулировките“.
Бюрократите, разбира се, знаят по-добре.
Скоро след това ми попадна под ръка книгата на маркиз Де Ломонозо „Математиката и любовта“ (подозирам, че я подхвърли Галилео). Това беше по-скоро художествено съчинение, отколкото научен трактат. Маркизът имал същия проблем — търсил идеалната спътница.
Той стигнал до заключението, че в тесния смисъл проблемът няма решение — но се случват, както той се изразява, „страстни сближавания“. Неговата склонност към математиката му подсказала оригинален подход към решаването на задачата.
Той представил идеалната жена чрез ред на Фурие (математик от древността, известен с големия брой любовници — според един исторически анекдот те дори са чакали на опашка пред вратата му, откъдето се и появил този израз).
32
Уилям от Окам (ок. 1288-1347) е английски францискански монах и философ схоластик, родом от малкото селце Окам. Известен е най-вече с принципа за простотата в науката — „Бръснача на Окам“.