За „зеленките“ почти нищо не се знае, те грижливо пазят тайнствения си ореол — освен това са малко на брой и далеч не всеки, прекарващ живота си сред елита побелял светски лъв, може да се похвали, че е виждал с очите си поне веднъж някоя от тях. Подготвят ги в специално училище, както асасините33 или еничарите — но ги обучават не да убиват, а обратното — да връщат интереса към живота.
Не сексуалните услуги са основното в изкуството им (на това са способни и далеч не толкова изтънчени същества), а истинската любов, която те са в състояние да пробудят дори и в най-закоравялото и разочаровано сърце.
Любовта освен всичко друго е и мощен катализатор на служебното усърдие, особено като се има предвид, че достъпът до „зеленките“ обикновено се губи заедно със загубата на престижна длъжност. А с глюки тази привилегия не може да се купи (но казват, че понякога може да се купи длъжност).
„Зеленките“ се възпитават по същия начин както девойките от благородните домове, обаче резултатът често е несравнимо по-добър: дисциплината в училището им е военна, без каквато и да е снизходителност. И, разбира се, те са далеч по-красиви от светските лъвици, повечето от които са родени в резултат на обичайния за висшите кръгове брак между глюки и благородно име. Затова дамите завистливо си шепнат, че в красотата на „зеленките“ се крие някаква тъмна инфернална тайна.
Освен това при тях напълно липсват егоизъм и всички останали лоши черти на характера, свойствени на разглезените богати наследници. „Зеленките“ от ранно детство знаят, че служат на Идилиум — също като монасите от „Жълтия флаг“ (някои дори ги приписват към нашия орден). Те са безплодни (според някои слухове — в резултат на операция), за да не се появяват юридически проблеми с потомството им и възможни претенции за наследство.
На „зеленките“ може да се има абсолютно доверие — те ще посрещнат смъртта, но няма да предадат господаря си. Обучени са да отдават не само тялото, но и душата си. И го вършат честно, без да трепнат, излитайки със самопожертвователна усмивка от мрачното си гнездо за среща със съдбата (която често е тъжна — за нея имам още да казвам). И така, „зеленките“ не са гейши, а самураи на любовта.
Светските дами естествено ненавиждат „зеленките“ с цялата ярост на загубили битката съперници и всяка година измислят нови унизителни ограничения за тях, затрудняващи появяването им във висшето общество. Смятам, че ако светските дами можеха да осигурят на „зеленките“ Вартоломеева нощ, биха го направили с огромен ентусиазъм и тя щеше да е озвучена от скърцане на зъби, яростни писъци и звън на пилички за нокти.
Но това не е особено наложително — „зеленките“ са твърде малобройни и обитават такива задоблачни висини, в които рядко прониква обхванатият от тъмна завист поглед на светския хроникьор.
Когато такова — специално подготвено за подвига на самопожертвователната любов — същество ти отдава сърцето си, е невъзможно да се устои. Всъщност може и да е възможно — но за какво? Заради нещо друго в живота? Какво по-точно? Аз така и не можах да си отговоря.
Юка беше двайсетгодишна — аз бях едва с три години по-голям. Макар и да не подбирах особено при първите си любовни авантюри, никога не посещавах хипнобордеи, приемах това за унизително и нечистоплътно (Де Ломонозо обаче с лекота заобикаляше този морален аргумент, наричайки целия човешки свят хипнобордей). С една дума бях идеално подготвен да падна жертва на страстта.
Видях Юка в албума на випуска на „Парка на елените“ — това бе името на училището за подготовка на „зеленките“ (едва сега си изясних откъде ми е изпратен като подарък странният женски бюст). Албумът беше на бюрото в кабинета ми — явно бе подхвърлен специално.
Общо в този випуск бяха пет девойки. Обичайно те изчезват от албума ден-два след разпращането му: каталозите са съшити с влакна, чувствителни към благодатта, и страницата с отпадналата от списъка красавица избелява, като че ли отвореният албум задълго е бил изложен на изгарящото слънце.
Между другото, съвсем не харесвам тези албуми. Веднага личи, че ги правят за старчоци. Младият иска да знае със сигурност с кого ще си има работа и би предпочел фотографии полицейски тип, максимално облекчаващи опознаването: анфас, профил и пълни проекции на тялото в оскъдно облекло.
33
Асасините (на арабски „новата доктрина“) са ислямска секта исмаилити от направлението низари. Вж. БърнардЛуис, „Асасините“, изд. „Изток-Запад“, 2011.