Обаче застаряващ слуга на народа, привикнал към работа с документи, няма да се впечатли от вида на голо тяло — по думите на някой от писателите монаси той е виждал жени и с напълно съдрана кожа. Угасващото му въображение наподобява риба, криеща се по тинестото дъно: за да я закачиш на кукичката, е нужна доста хитрост.
Затова стилистите от „Парка на елените“ подготвят сюжетни композиции, в които нежните им героини са представени като муза (със задължителната лира), като воин на Старата Еда34 (със съмнителен в символичния смисъл боздуган), като пастирка (метафорично поглаждаща дърт овен), като бояджийка на строеж — и всичко това поместват в албума. Сюжетите на тези подборки са прости и пошли, а същината им е в това, че действието предполага героинята постепенно да се разсъблича.
Първото, което изпитах, когато видях Юка в албума, беше по-скоро обида. Бяха я дегизирали като ангелче. А тя, без съмнение, бе истински ангел — затова да я представят за ангелче ми изглеждаше кощунствено и подигравателно. Никога не бях виждал толкова затрогващо красиво лице (за останалото дори не говоря — „зеленките“ са върхът на съвършенството).
Няма да се мъча да я опиша: изобщо няма да успея. Някоя грозотия може да я оприличиш с думи пределно ясно и точно, но с красавица този номер не минава. „Най-дивен образец на дивна красота…“35 — толкова плоско се изразяват дори най-изтънчените манастирски стилисти, попадайки в хормонална буря.
И мисля, че причината не е в това, че стихотворното им органче е позасипано с пясък — просто природата на красотата не е в наличието на някакви необичайни черти, поддаващи се на описание чрез предизвикваните от тях асоциации, а в пълното им отсъствие. Например издълженото лице може да се нарече конско. А красивото — само красиво, и точка. Красотата е неизяснима. Ако можеше да се опише — вече нямаше да е тя.
Ангелът от албума се къпеше в небесна сауна — започваше с крилата, след това всичко останало. Ангелското лице изразяваше едва забележима тъга, но в същото време и готовност да премине изпитанието докрай. Аз разбрах, че до ден-два това съвършено създание самопожертвователно ще изтръгне от сърцето си предпазителя и ще се хвърли в нозете на някакъв крадлив до трансценденталност министър на пътищата. Съвестта ми не би ми простила, ако го допусна.
Ето я и поредната маскировка на любовта — стремежът да обладаеш се представя като желание да помогнеш и спасиш…
Но… аз все още се колебаех.
На сутринта снимката ѝ в албума се превърна в бяло петно. „Всяко зло за добро“ — мина ми през ума. Някой вече я беше избрал. Излязох в градината и се втренчих в жълтите пеперуди, пърхащи над разцъфтяло дърво. И изведнъж у мен се надигна такава вълна от възмущение, че изобщо не опитах да се боря с нея. Вместо това звъннах на Галилео.
След два дни я докараха в „Червената къща“. Забавянето бе предизвикано от това, че не било толкова лесно да се отмени вече получената за нея поръчка. Направена била от някого, стоящ много високо в йерархията в системата за безопасност — от онези слуги на Идилиум, чието спасение наистина е по силите само на ангеле товароподемност на строителен монголфиер.
Бях доверчив по онова време и дори през ум не ми мина, че история като тази може да е сред обичайните номера на „Парка на елените“. Така или иначе, моята молба натежа. Това не ме зарадва обаче — след като разбрах какви зъбни предавки са се задвижили в резултат на моето обаждане и осъзнах, че съм се забъркал в рисковано начинание, без да имам представа как ще завърши то.
Оставиха паланкина36 ѝ (горките, докарват ги при клиента в затворен зелен паланкин, приличащ на голяма кутия бонбони) на тревата между лехите. Получили щедър бакшиш, носачите в куртоазни ливреи си тръгнаха с поклони.
Наградата им изобщо не бе заслужена — паланкина го доставят с товарен фургон и носачите го пренасят само на няколко крачки. Но заради същината на стоката те печелят непропорционално много: в икономиката това се нарича рента.
Паланкинът беше запечатан с голяма червена пломба с форма на сърце. Получателят трябваше лично да разчупи печата на непорочност и чистота. Дълго време нерешително стоях пред паланкина, докато не се сетих, че на горкичката сигурно ѝ е горещо — и счупих пломбата с пръсти.
Ясно помня този миг: зелената лакирана вратичка, обсипана с дребни разноцветни звезди, тъмната трева под краката, пеещите зад гърба ми птици…
Кокалчетата на пръстите ми, стискащи червения восък, побеляват от усилието. Нататък всичко се случва по законите на механиката: приличаща на чайка вдлъбнатина поражда пукнатина и сърцето се разчупва на две. Така добре съм запомнил картината, защото в онзи момент за нищо друго не можех да мисля. А трябваше.
34
„Еда на Семунд“ („Поетичната Еда“) — сборник с древноисландска поезия за боговете и героите на скандинавската митология и история.
35
„Получих всичко… Бог чрез свойта доброта / ми даде тебе в дар, в небесен дар, мадона, / най-дивен образец на дивна красота.“ — Александър Пушкин, „Мадона“.