По ъглите на залата имаше бронзови фигури на кралете от четирите цвята на картите за игра — с техните пентаграми, жезли, купи и мечове върху щитовете, както бе прието по времето на Максим Полупредател. Според хералдиката това е допустимо само за вместилището на висшата власт. И всичко това, разбира се, по никакъв начин не би могло да се вмести в стаичката на върха на каменната кула.
— Невероятно — прошепна Юка, хващайки ме за ръката.
— Благодаря, че посетихте чичото — прозвуча зад гърба ни прегракнал глас.
Обърнах се и видях в рамката на вратата кресло на колелца. То имаше висока червена облегалка и приличаше на строг и минималистичен походен трон.
Върху трона седеше Николо III, облечен с пъстър домашен халат, бродиран с човешки и животински муцуни. Носеше черна маска на лицето. А на коленете си имаше сгънато ветрило. „Какъв идеален параден портрет — помислих си. — Липсват само момчето и момичето с букети от маргаритки… Впрочем как да липсват, та това сме ние!“
Юка се наведе в придворен поклон, почти неприличен заради горските ѝ шорти, и аз направих същото. Съдейки по всичко, прострацията в случая не беше подходяща.
Изправяйки се, пак хвърлих поглед през прозореца към фонтаните и осъзнах, че много пъти съм ги виждал по картините, а веднъж дори през орнаментите на чугунената ограда. Просто никога досега не съм ги виждал от такава перспектива.
Бяхме в Михайловския замък.
Пазителят ни изучаваше известно време през прорезите на маската си, след което изрече:
— Извинете ме за шегата с кулата, но как иначе старецът да примами младите на гости? Чух, Алекс, че вече си имаш приятелка на име Юка. Виждам, виждам… Хубава е. Много. Жалко, че изпуснах този випуск на „Парка на елените“.
Креслото на Николо III премина през портала. Не се виждаше никаква механика, която да задвижва гумените му колелца. Отдолу нямаше нищо, приличащо на благодатен мотор. Меките пантофи на Пазителя не докосваха пода — краката му бяха стъпили върху поставка. Но по някаква причина креслото се движеше, при това по доста сложен маршрут.
Пазителят се приближи до Юка и каза:
— Съблечи се.
Юка го погледна недоверчиво.
— Имам диплома на лекар лечител — каза Николо III. — Можеш да не се притесняваш от мен.
Юка се поклони още веднъж и извърши онова, което ѝ бе казано, спокойно и без излишно суетене.
Мисля, че истински красивите жени, събличайки се, изпитват не срам, а триумф — в този момент получават награда за всичките си мъки от диетите. Срамът е участ за онези, които са принудени да скриват под дрехите грозотата си. Но и красивите жени, събличайки се и прикривайки с длани тялото си, все пак имитират срамежливост, за да покажат пред клиента, уж случайно, частица от свенливата си, целомъдрена и безкрайно прекрасна душа.
За нейна чест, Юка се справи почти без това — само лицето ѝ стана по-сериозно.
Пазителят направи обиколка около нея с креслото си, спирайки се, за да разгледа по-подробно интересуващите го детайли. Дори я докосна един-два пъти, като в един момент интересът му стана дотолкова нескромен, че тя не се сдържа и попита:
— А по каква специалност сте лекар лечител, Ваше Безличество? Гинеколог?
Пазителят се засмя гръмогласно — въпросът на Юка истински го развесели.
— Не — отговори той, когато смехът му затихна. — Хомеопат. Твоята непринуденост ми харесва, девойче. Може би имаш и други въпроси?
— Ако Ваше Безличество заповяда — каза Юка.
— Заповядвам. Давай.
— Аз съм вече на двайсет години — каза Юка, — а вие все още проявявате интерес към мен. Може би съм добре запазена?
Пазителят се поотдалечи от Юка и я погледна през черната си маска.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Говори се, Ваше Безличество, че двайсетгодишните според вас са вече дърти жени. Вярно ли е това?
Пазителят замълча задълго и си помислих, че Юка е отишла твърде далеч. Но лицето ѝ изразяваше неподправен интерес и върху него нямаше и следа от смущение. Опитах се да си се представя на мястото на Пазителя — какво е чувството да получиш такъв въпрос от гола красавица? Но не успях.
— Не е точно така — накрая най-учтиво отговори Пазителят. — Но почти. Аз наистина предпочитам, ъъъ, млади дами. Обаче имам основателна причина за това, радост моя.
— Няма ли да бъде нахално от моя страна да попитам каква по-точно? — запита Юка.
Реших, че този път вече си е подписала присъдата, но Пазителят отново се разсмя. Дръзките въпроси на Юка го забавляваха.
— Разбира се, че ще бъде — отговори той. — Но ти нали знаеш, че обидите и униженията, както и преките физически мъчения, на които младите красавици подлагат застаряващите мъже, са само допълнение към култа на мъжкото сексуално удовлетворение. Вас ви учат на това, нали?