Фреската пред нас изобразяваше голяма стая с камина, в която разположилите се по креслата господа с перуки и в камзоли, изглежда, се съвещаваха. В ръцете си държаха странни масивни лули с къси мундщуци, а по масичките имаше бутилки и някакви стъкленици от вида на химическите.
— Какво е това? — попитах, сочейки към една от лулите.
— Стая за пушене на опиум. Горе-долу по онова време се е появил изразът pipe dream, означаващ непостижима мечта или безумен план. Разликата е в това, че колективните видения на Академията на Идилиум не са се разсейвали заедно с дима, а се превръщали отначало в скица, а след това с помощта на медиумите на Месмер — в реалност. Наистина, все още в условна и временна реалност. Но по същество Месмер разкрил пред паството си един нов свят. И макар че този свят е бил известен на избраните в Европа и дори в Америка, той оставал тайна за всички останали.
— Но как е било възможно да се запази цял един свят в тайна?
Пазителят се усмихна.
— Тайната била запазена точно затова, защото този свят не е бил реален докрай. В него не се влизало по собствена прищявка. Затова славата на Месмер се увеличавала, но истинското съдържание на опитите му не било известно извън кръга на посветените. Знаело се само, че участниците в опитите на Месмер получавали чудесни видения. Появили се безброй имитатори, създаващи подобни каци с железни електроди, включени към лайденска стъкленица39. Шарлатаните подлагали клиентите си на токови удари — обикновено това били буржоа средна ръка, — хипнотизирали ги, предизвиквайки у тях груби халюцинации и им обяснявали, че точно това е magnetisme. За повечето от клиентите сред дребната аристокрация и буржоазията „месмеризмът“ е бил просто екзотичен начин да се приобщят към най-висшата социална каста…
Следващата фреска изобразяваше разрез на сграда — на всеки етаж в еднакви тесни стаички около бъчви с електроди седяха хора, явно непринадлежащи към каймака на обществото. Ако се съди по всичко, това беше прекопирана и оцветена стара карикатура.
— За шарлатаните и имитаторите „месмеризмът“ бил набор от леснопостижими ефекти — смесица от примитивна хипноза с онова, което в днешно време биха нарекли шокова терапия. Немалко лекари и авантюристи са опитвали самостоятелно да лекуват болните чрез магнетизъм. И не без успех — някои наистина се отървавали от неврозите. Що се отнася до безумните халюцинации и видения, то месмеристите от полувисшето общество — Пазителят подчерта последните думи с подигравателна интонация — не изпитвали недостиг от тях, затова слуховете за невероятни събития не учудвали никого. В известен смисъл името „животински магнетизъм“, както кръстили профанската част на месмеризма, било доста подходящо — подкарвали тълпата като стадо овце към фалшивите порти, макар че истинската врата към тайната била съвсем наблизо…
Чух звън на камбанка. Той се чуваше наблизо, но не можех да определя точното място.
Пазителят завъртя глава и аз видях появилия се в стената проход. Стори ми се, че Николо III го е отворил с движение на главата си, сякаш закачайки с поглед част от стената и отмествайки я встрани.
В отворилия се коридор стояха двама монаси във всекидневни одежди. Единият носеше на главата си черна триъгълна шапка със златен позумент (плетен шнур) — парадния атрибут на Пазителя. Бръснатата глава на втория бе покрита с татуирани къдрици на перука, както бе прието при монасите на „Жълтия флаг“. Той държеше две връзки пръчки със стърчащи от тях брадвички.
Това бяха символите на положението на Пазителя — фасциите. По-рано ги бях виждал само на парадни портрети. Те съдържаха есенцията на властта, мълвата им приписваше необясними мистични сили (хората вярваха, че докосването им лекува екзема). Разбира се, на това се присмиваха в образованите кръгове.
— Приятели — каза Пазителят, — моля да ме извините. Имам спешна работа и съм принуден да ви напусна. Но в най-близко време ще довърша разказа си.
Креслото му се отдели от пръстите ми, то само влезе в прохода и се завъртя намясто. Пазителят ни кимна и си помислих, че стената зад него ще се затвори по същия начин, както се отвори. Но се случи нещо съвсем различно.
Залата около нас започна стремглаво да се свива — с такава скорост, че с кожата си усетих движението на въздуха. След секунди ние с Юка се озовахме в миниатюрно кръгло помещение, където едва стигаше място за двама ни. Фреските се сгърчиха до едва забележими шарки по стените, а четиримата крале по ъглите на залата се превърнаха просто в метални рейки на стените.
39
Експериментален уред (впоследствие се оказва първият изобретен кондензатор), който съхранява статично електричество в стъкленица.