Пазителят ни посети след около седмица — без никакво предизвестие. При това не мина без объркване.
Беше вечер. Седяхме с Юка в чайния павилион, пиехме чай с бисквити и играехме на една от многото източни игри, които тя знаеше. Трябваше да се запълни с цветни кубчета правоъгълната рамка, намираща се на масата така, че да се подредят четири поредни кубчета от един цвят — нагоре, надолу или по диагонал.
Аз играех със сините, а тя с червените — и тя почти винаги печелеше. Ядосвах се, тъй като играта беше изключително лесна, дори примитивна и със сигурност имаше елементарни способи да постигнеш ако не печалба, то поне равенство. Юка определено ги знаеше — а аз все не можех да ги напипам.
— Примитивният женски ум — казах след поредната загуба — лесно се фокусира върху прости и глупави задачи.
Тя се засмя и след минута спечели отново. В средата на следващата партия не издържах.
— Тук трябва да има някаква тайна.
— Тайна има във всичко — отговори тя.
— Ти я знаеш, а аз — не. Ето защо не ми е интересно — учат ви не само да превръщате мъжете в прасета, а още и да лишавате тези прасета от последните остатъци на самочувствие.
— Ако намекваш за „Парка на елените“ — отвърна Юка, — то имаш лоша представа за духа на това заведение. Това не е училище за подготовка на злодеи, а по-скоро женски манастир, наситен със светла и чиста тъга.
Бях дотолкова развеселен от думите ѝ, че хвърлих своето кубче не там, където трябваше, и със следващия ход тя отново завърши играта.
— На какво се радваш толкова? Ти загуби.
— Отдавна разбрах това, радост моя — казах аз. — Просто ми е смешно, когато чувам от твоята уста за манастир. Ти не знаеш какво е това, а аз знам. Аз съм израснал в манастир.
— Но ти никога не си живял в „Парка на елените“ — отговори тя. — Откъде знаеш права ли съм или не?
— Атмосферата на мястото зависи от това, какви науки и изкуства практикуват там — казах аз. — Как да разбирам „светла тъга“? За какво тъгуваме, а?
— Малко ли тъжни неща има в живота на едно младо момиче — отвърна Юка. — Те, наистина, не са свързани с ученето. Но възпитаниците на „Парка на елените“ имат своите ритуали. И те често са тъжни. Въпреки че на теб най-вероятно биха се сторили смешни.
— Като например?
Юка помисли секунда и се усмихна.
— Например „изпращане на Пазителя“.
— Какво е това?
— При нас се учат момичета на различна възраст. Повечето са съвсем млади. Аз например щях да бъда сред тях стара жена. Старостта в „Парка на елените“ е, когато навършиш деветнайсет години.
— Защо точно деветнайсет? — попитах аз.
— Защото след това ти вече не можеш да бъдеш избрана за онази, която ще бъде в услуга на Пазителя. Не че повечето са се надявали или дори са искали — но като възрастова граница това е много съществена дата.
— А — казах аз, — ето откъде знаеш за неговите вкусове… А защо — изпращане на Пазителя? Организират ги при посещенията на Негово Безличество?
— Не. Организират ги неофициално и тайно. За тези момичета, които вече са навършили деветнайсет. Обикновено през юни.
— Защо?
— Имаме такова суеверие. Смята се, че ако взимаш участие в този ритуал, то дълго ще бъдеш млада.
— Ти също ли си взимала участие? — попитах аз.
— Два пъти — разсмя се Юка. — Точно затова толкова съм запазена.
— Не е лошо — съгласих се аз. — И какъв е този ритуал?
— В „Парка на елените“ има горичка на богинята Веста40… Да, не се смей, горичката на Веста. Това е съвсем уместно, тъй като почти всички момичета при нас са девственици и до завършването им могат да се смятат за весталки. Тази горичка е скрито затънтено място, където момичетата искат да останат сами. Някои пушат, въпреки че е забранено при нас. През горичката тече река. Но не като тук, а истинска… Всичко започва с това, че някоя от възпитаничките краде от кабинета по история триъгълната шапка.
— Защо?
— Пазителят има подобна. Ти я видя.
— Тя беше върху главата на единия монах — казах аз.
— Монахът е нужен всъщност като поставка. Триъгълната шапка по традиция трябва да бъде върху жива глава. Монахът просто разтоварва Пазителя.
— Откъде знаеш? — попитах с учудване.
— При нас всички момичета знаят.
— Откъде? — повторих аз.
Юка се засмя.
— Ами помисли си, Алекс, откъде кочияшът знае, какво има конят под опашката? Когато Пазителят се лекува от простатит, той не може да носи своята триъгълна шапка. Иначе ще издраска краката на момичето. С него идва монахът, на чиято глава той я слага.
40
Веста (Vesta, лат.) е римска богиня на свещеното огнище и дома. В храма над свещения и огън са бдели жриците — весталки, които трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години.