— Какво се е случило по-нататък? — попитах аз.
— Охраната на останалите на Идилиум аристократи се нахвърлили върху Месмер. Телохранителите настоявали той да върне изчезналите им господари. Отначало Месмер отговорил, че господарите ще дойдат по-късно. Но в тъмната половина на залата така и никой не се появил. Изчаквайки няколко часа, Месмер наредил на първата група медиуми — за всеки случай точно в същия състав — да се събере около baquet и да пресъздаде Идилиум наново. Медиумите били много нервни, защото сега били заобиколени от тълпа въоръжени мъже — но в края на краищата всичко станало. Онези, които били останали на Идилиум…
— Изчезнали? — предположих аз.
— Намерили се — отговори Пазителят. — И благополучно преминали през завесите. Те дори нищо не са забелязали — просто са решили, че този път сеансът е бил по-дълъг от обикновено.
Забелязах, че въртя на масата синьото кубче от играта и го пуснах.
— Месмер — продължи Пазителят — потънал в размисли, опитвайки се да систематизира всичко, което вече му е било известно. Идилиум възниквал във въображението на медиумите пред завесите. Халюцинацията им засмуквала гостите в нея. Но ако тези гости са втората група медиуми, то с помощта им Идилиум може самостоятелно да се поддържа отвътре. И тук се появявала опасна пукнатина в реалността, да не кажа — зейнала черна фуния…
Помислих си за черния спираловиден орнамент, през който пазителят прекрачи прага на стаята — но нищо не казах.
— Докато ставало дума за съвместно изживявани халюцинации — продължи Пазителят, — можело да се предположи абсолютно всичко. Но къде изчезвали гостите на Идилиум, когато първата група медиуми спирала да създава призрачния остров? И къде са се намирали хората и предметите? Нима във виденията на втората група медиуми? Но тогава къде през това време се намирала самата втора група? Излизало, че в собствената си умствена проекция. Защото във физически смисъл по това време тя никъде другаде не е съществувала. Ясно ли е?
Кимнах.
— Месмер бил умен човек и се сетил, че в случайно откритата от него пукнатина на Вселената може да се скрият не само няколко уморени аристократи, а и цялата Вселена. Заедно с него това са разбрали и малкото избрани, запознати с неговите опити. Тези хора не са били жертва на хипнозата на религиите или естествените науки. Не ги е интересувало окултното или физическото обяснение на този феномен. Интересували са ги само практически въпроси, свързани с новия свят — такива като неговата устойчивост и стабилност. И те започнали да експериментират.
— И какъв бил резултатът? — попитах аз.
— Резултатите били много — отговори Пазителят. — Но ако говорим за резултата в истинския смисъл, то това е нашият свят.
Отдавна се досетих какво цели с това. Но все пак звучеше малко зловещо.
— Може да се каже, че човечеството е открило две Америки. За едната казали на хората, а за другата — не.
— Кой още знае за това? — попитах аз.
— При нас — висшият елит. На Старата земя — вече никой. Всички членове на обществото „Идилиум“ отдавна са мъртви.
— Как успяхте да скриете откритие от такъв мащаб и значение? — попита Юка.
— Това се оказа неособено сложно — отговори Пазителят. — В мистерията на Идилиум бе посветена предимно висшата френска аристокрация. Почти всички тези хора са били унищожени по време на така наречената Велика френска революция и „терора“ — сега на Старата земя подобни процедури наричат „операции за прикритие“. По-нататък последвали „Наполеоновите войни“, които са спомогнали да бъде завършено „прочистването“ из цяла Европа. Изключение било направено само за онези, които се съгласили да държат езика си зад зъбите и да се преместят на Идилиум. Тези хора предавали своето богатство на обществото „Идилиум“ и ставали пионери на новия свят. На Земята такъв човек просто умирал — или млад като Моцарт, или вече стар като Франклин, когото през Пазителят последните години на Старата земя замествал двойник. Особено трудно е било за Павел Алхимик. Той бил руски император и, за да изчезне незабелязано, му се наложило да организира цяла постановка с династично убийство.
— Но нали казахте, че към „животинския магнетизъм“ е бил привлечен голям брой хора — каза Юка. — Нима и тях също…
— Не — отговори Пазителят. — Това не е било необходимо. Унищожавали са само онези, които знаели за Идилиум. „Животинският магнетизъм“, глупавата и примитивна пародия на изкуството на Месмер, е продължил своето съществуване на Земята и след тези събития. Той обаче много скоро е бил забравен. След трийсет или петдесет години — когато окончателно станало ясно, че тези странни електрически баки не лекуват нито от плешивост, нито от хемороиди. И какво е било истинското им предназначение по това време вече никой не помнил.