Франц-Антон дори го наричат новата същност на Бога Творец. Но нима да бъдеш Творец е лично приключение? Живите същества от ковчега надали са съгласни. Впрочем теолозите лесно решават този проблем, такава им е работата — само си отваряй ушите.
Каретата силно се тресеше по дупките на пътя и поради това мислите ми бяха някак си накъсани. Мислех си, щом все пак ми се е паднало да се покайвам за Идилиум, трябва задължително да се оплача, че никога не са ми достигали нашите пари — глюките.
Glück на немски значи „щастие“. Нашата разплащателна единица е изобретена лично от Павел Велики, който бе склонен към педантична буквалност: тази валута не е обезпечена нито със съхраняващото се в банката злато, нито с проливащата се по света кръв, нито и с износа на хаос към други земи, както в различни времена са практикували сребролюбците от Старата земя — а непосредствено с изпитваното щастие.
Определена доза щастие може да бъде извлечена от монета с всякакъв номинал с помощта на най-просто устройство — глюкоген, предлаган обичайно на символична цена — точно един глюк. Самата монета след използване почернява и на нея се появява символът „Щ“ — тоест „погасено“. След това тя става само за претопяване — повече няма да я приемат нито хора, нито търговски автомати.
Глюкоген във вид на изящна лула от кост имах от десетгодишен — беше подарък за рождения ми ден. А виж глюки за използването му почти не са се появявали. Те по мнението на учителите ми биха могли да попречат на образованието ми.
Популярната глупост „Глюки на децата не им трябват“ неизвестно защо у нас е приемана за мъдрост. Напротив, господа, обратното е — точно на възрастните не им трябват глюки. Те могат да донесат истинско щастие само на дете: за него разпускане на монетата в глюкогена наподобява кратко и интересно морско пътешествие.
Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-малко радост ни носи тази процедура — богат старец би я усетил като гъдел, при това неособено приятен. Затова възрастните рядко сублимират глюките за щастие просто така, а ги пестят и събират — за да си купят някоя ненужна вещ, която според тях трябва да им донесе същото това щастие.
На всяко хлапе обаче му е ясна глупостта на подобна трансакция, произлизаща от уравненията на духовната физика: в закупения предмет не може да се съдържа повече щастие, отколкото в изхарчените за него глюки, тъй като част от съдържащото се в монетите щастие неизбежно ще бъде изразходвано за социални търкания и други разходи.
Но при различните възрасти щастието има различен вкус, понеже е продукт на собствената ни енергия — дори самият Павел Алхимик не би могъл да промени това. За старчоците инвестициите вероятно са най-добрият изход. Затова е символично, че в поименните ценни книжа с голяма стойност никакво щастие вече няма — въпреки че всяка от тях може да се размени за цял чувал глюки.
Друго интересно нововъведение на Павел бе Единният култ, в който след Трансмиграцията бяха обединени светините и идеалите на всички религии (което, за щастие, бе съпроводено с унищожаване на повечето от религиозните забрани).
Единният култ има сложна теология, но същността му най-добре изразява фразата, която съм запомнил още от невръстна възраст от една детска книжка:
Някой, обръщайки се към Бога, ще каже „Йехова“, друг — „Аллах“, трети — „Иисус“, четвърти — „Кришна“, пети — „Брахма“, шести — „Атман“, седми — „Върховно същество“, осми — „Франц-Антон“ Но Бог ще чуе само „ей-ей“ — и то ако много ти провърви…
Разбира се, в книжката се шмекеруваше — числото „осем“ в Единния култ се смята за щастливо и сакрално. Главен символ на Култа стана т.нар. павловски (бившият малтийски) осмоъгълен кръст — обединяващ в раздвоените си лъчи християнското пресичане на божественото и земното с благородния осмократен път на последователите на принц Сидхарта18.
А за мен най-спорният елемент на новата религия е метафизичното положение за божествеността на Франц-Антон, единия от Тримата Възвишени. И трябваше да го разбирам не алегорично, а буквално: Франц-Антон е преодолял физическото и е станал поток от благодат, изливащ се към Идилиум (и същевременно в самия Идилиум). От гледна точка на високата догматика ние всички сме просто мисли, случайно появяващи се в главата му.
18
Сидхарта Гаутама Буда (563-483 г.пр.Хр.) е индийски духовен учител, поставил началото на будизма.