— Господ Франц-Антон вече не управлява сам Флуида — уверено отговарях по време на уроците. — Той се е оттеглил към абсолютното спокойствие, равновесие и ненамеса. Той позволява на нещата да се променят в съответствие със собствения им път…
Несъмнено малцина са вярващите в това: трудно е да обосновеш трансформацията на физическо тяло в благодат по друг начин, освен разчитайки на същата тази благодат, получена при подобна трансформация. А Павел Велики и Бенджамин Певеца по някаква причина нямаха божествен статус (но някои от теолозите твърдяха, че с гласа на Бенджамин пее не друг, а самият Господ Франц-Антон). Павел обаче бе просто първият Пазител.
Но за прекалено смели разсъждения по темата можеше да си издействаш добра порция удари с пръчка, а и не само ако си дете: определеният от Павел ред свято се спазваше. Павел също така беше на мнение, че теолозите и философите следва всяка седмица да бъдат бити с пръчки, за да се върнат към фундаменталната дихотомия „материя-ум“, която те, пренебрегвайки личната си духовна практика, имат склонност да забравят в своите емпиреи19.
Мислех си впрочем, тресейки се в тъмнината по дупките на пътя, че прекалено дългото покаяние за дребните несъответствия на Идилиум е неуместно от моя страна — та нали не съм го създал аз, а Тримата Възвишени. Аз просто съм израснал тук. И все пак не е зле леко да се престараеш. А приключвайки с покаянието за Идилиум, мога да се захвана с покаянието за своя род и лично за себе си.
Това няма да е трудно.
Има хора, оставили доста голямо потомство. Сред редиците им е и нашият родоначалник, носещ обикновената руска фамилия Киж (това е било преди времето на Антонио III, когато се разпространи модата за имена, преиначени по френски, италиански или античен маниер).
Киж, прочут със своето разпътство (с „велик разврат“, както удачно се бе изразил някой от преводачите на Светоний20), бил сред съмишлениците на Павел Велики и му оказал навремето неоценима услуга. Той взел от съдбата наградата си в натура, тъй като произхождал от гвардейските офицери и в живота ценил най-вече неговата влажна коренна същност. В края на краищата той извършил някакво пазено в дълбока тайна престъпление — за което ние, потомците, и до ден-днешен плащаме.
Киж имал над петстотин любовници. Същото се говореше впрочем и за Павел, но докато Павел обичайно го оприличаваха на Кришна, нежно свирещ на флейта за пастирките, то Киж — на буйстващ луд, предизвикващ скандали в публичен дом; тук се спотайваше необяснима несправедливост, заради която нашият род, бидейки сред най-знатните в Идилиум, се смяташе едновременно с това някак си за непристоен.
Всички Де Киже са приковани от съдбата към мястото на раждането си — където сякаш изкупват неясната вина на прародителя. Много от старшите бюрократи, служещи в канцелариите на Идилиум, и всички без изключение Пазители произхождат именно от нашия род (имаше шега, че към него също принадлежат и Ангелите на Елементите — това, разбира се, е глупост, но дава представа за нашата вездесъщност).
Строгото възпитание през детството е залог за щастие в зряла възраст. Просто защото на подминатия от насладите дълго няма да му омръзне всичко онова, с което би се преситил човек, потъвал в развлечения още от младенческа възраст.
Обичайно Де Киже се възпитават в манастир, а при навършване на двадесет и две години им доверяват някоя отговорна длъжност. Често това извършва лично Пазителят. Тогава в живота им се появяват обикновените човешки радости, но до този момент те почти отсъстват.
Аз израснах във фаланстера21 „Птица“ в близост до един от манастирите на „Жълтия флаг“ (когато навърших дванадесет, бях записан в този орден с чин шива, за което, разбира се, нямах нито земно, нито небесно право). Отнасяха се с мен строго. Заедно с мен растяха няколко други манастирски деца мои връстници, а може би и роднини.
Аз не бях сред тях нито най-силният, нито най-слабият (същото се отнасяше и за умствените ми способности). По мнението на възпитателите така човек се развива най-добре: не се чувства непълноценен, стреми се да достигне онези, които са по-бързи, по-умни, по-весели — и малко по малко се учи да преодолява себе си.
Заедно с всички тренирах концентрация, учих стихове, миех чинии в кухнята, зубрих историята на Катаклизма и Възраждането, метях двора и даже пасях известно време манастирските свине, което тогава предизвикваше у мен отвращение, а днес ми изглежда идилично и мило. И освен това като всички деца с удоволствие довършвах отработилите срока си го̀леми22 — от което днес се срамувам.
21
В учението на социалиста утопист Шарл Фурие Фаланстер е дворец от особен тип — център на живота на фалангата (комуната).
22
Същество от юдейската митология, направено от нежива материя (глина) и съживено от човека, за да върши определена работа.