Ф. ПОЛ УИЛСЪН
КРЕПОСТТА
Превод: Юлиян Стойнов
chitanka.info
Пролетта на 1941 г. Проходът Дину, Румъния. Войната пълзи на изток. В изоставен
от векове планински замък нацистите се натъкват на Зло, по-ужасяващо дори от самите
тях. Смразяваща е всяка сутрин, защото с нея идва и поредният труп… страхът извира от
недрата на древната земя, където след вековен сън се е пробудило нещо жадуващо за кръв, но боящо се от светлината.
Един-единствен човек (или бог?) може да спре ръката на смъртта. За Глекен,
посланик на далечното минало, настъпва съдбовният час.
Но злото не спира дотук. Минават години и идва денят на…
ПРОЛОГ
Варшава, Полша
Понеделник, 28 април 1941
08.15
Преди година и половина, на вратата сигурно е фигурирало съвсем друго име,
заедно с поста и названието на съответното министерство в полското правителство. Но
Полша вече не принадлежеше на поляците и името беше замазано доста грубо и
безкомпромисно с черна боя. Ерик Кемпфер спря за миг пред вратата и се помъчи да си
припомни това изтрито от историята име. Не че много го беше грижа. По-скоро за да си
упражни паметта. Петното боя бе покрито с махагонова табелка, но краищата му се
подаваха отстрани. Отгоре пишеше:
SS-Оберфюрер В. Хозбах
RSHA — Отдел Раси и Презаселване
Варшавски район
Ерик мислено се приготви за срещата. Какво ли ще иска Хозбах от него? И защо го
вика толкова рано сутринта? Ядосваше се, че си позволява да се безпокои за подобни
неща, но никой в SS независимо от поста си, пък бил той и бързо растящ в кариерата
офицер като него, не би могъл да подтисне чувството на тревога, когато му съобщят, че
трябва да се яви пред своя началник „незабавно“.
Кемпфер пое за последен път с пълни гърди, прикри тревогата си и бутна тежката
врата. Ефрейторът, който едновременно изпълняваше ролята на секретар на генерал
Хозбах го зърна и застана мирно. Беше нов и очевидно не познаваше Кемпфер. И нищо
чудно, като се има пред вид, че последната година почти неотлъчно бе пребивавал в
Аушвиц.
— Щурбанфюрер Кемпфер — произнесе Ерик за да улесни секретаря. Младият
войник се завъртя на токове и изчезна във вътрешния кабинет. Върна се почти веднага.
— Оберфюрер Хозбах ще ви приеме незабавно, хер майор.
Кемпфер го подмина и прекрачи прага на кабинета. Завари Хозбах приседнал на
крайчеца на бюрото.
— А, Ерик! Добро утро! — посрещна го необичайно радостно Хозбах. — Кафе?
— Благодаря не, Вилхелм. — Всъщност, допреди миг не би отказал, но
изненадващата усмивка на Хозбах го караше да се чувства нащрек. Празният му стомах се
беше свил на възел.
— Добре тогава. Но все пак би могъл да си свалиш шлифера и да се настаниш
удобно.
Според календара беше април, но във Варшава бе все още доста студено. Кемпфер
беше облечен в неизменния дълъг есесовски шлифер. Свали го, окачи го на закачалката, и
постави шапката отгоре, давайки възможност на Хозбах да поразсъждава за различията
между двамата. Самият Хозбах бе около петдесетгодишен, нисък, набит и плешив.
Кемпфер бе близо с десет години по-млад, с мускулесто тяло и русолява, по момчешки
гъста коса. И освен това, Ерик Кемпфер бе поел пътя нагоре.
— Между другото, поздравления за повишението и за новото назначение. Мястото в
Плойещи е доста тлъста мръвка.
— Да — кимна Кемпфер като се мъчеше да изглежда невъзмутим. — Надявам се, че
ще имам възможността да заслужа оказаното ми в Берлин доверие.
— Сигурен съм, че ще имаш.
Кемпфер добре знаеше, че доброжеланията на Хозбах бяха почти толкова
чистосърдечни, колкото обещанията за презаселване, които той самият даваше на евреите.
Мило и драго би дал генералът за да получи това назначение. Както и всеки друг от
управлението на SS. Пред коменданта на най-големия концентрационен лагер в Румъния
щяха да се разкрият прекрасни възможности както за повишение, така и за лично
облагодетелстване. В неуморната надпревара за постове, което кипеше в бюрократичната
йерархия изградена от Химлер, където едното ти око непрестанно е вперено в гърба на
човека над теб, а другото бди назад за атака към собствения ти гръб, такива неща като
доброжелателство и искреност просто не съществуваха.
В последвалата неловка тишина Кемпфер плъзна поглед по стената и едва не прихна
като забеляза петната груборазмазана боя, под които доскоро стената е била украсена с