Выбрать главу

Крачещи трупове… тази мисъл й се стори гротескна, повече от фантастична, но тя

си спомни за разказа на майора — как в стаята му влезли двама мъртви войници.

— Но щом разполага със сила да накара мъртвите да ходят, защо не накара някой от

тях да махне дръжката?

— Невъзможно. Дръжката анулира силата му. Всеки труп ще се върне към

безжизненото си състояние в мига, когато я докосне — той пое дъх. — Баща ти ще е онзи, който трябва да я изнесе навън.

— Но в мига, когато татко я докосне, няма ли Рашалом да изгуби власт над него?

Глен поклати печално глава.

— Трябва да си осъзнала вече, че той помага на Рашалом доброволно…

въодушевено. Баща ти ще може да я носи без затруднение, защото ще действа според

собствената си воля.

Магда почувства, че нещо в нея замира.

— Но татко не знае! Защо не му го каза?

— Защото това е негова битка, а не моя. И защото не можех да рискувам Рашалом да

узнае, че съм тук. Така или иначе, баща ти нямаше да ми повярва — той предпочита да ме

мрази. Рашалом е изпипал майсторски работата с него, разрушавайки малко по малко

характера му, обелвайки слой по слой нещата, в които вярва, оставяйки само сърцевината, жизнената му същност.

Това бе самата истина. Беше се случило пред очите на Магда и тя не бе посмяла да

го признае пред себе си, но беше вярно!

Ти можеше да му помогнеш!

— Може би. Съмнявам се. Баща ти воюваше не толкова против Рашалом, колкото

срещу себе си. А срещу злото трябва да се изправяме сами. Баща ти съзнателно си затвори

очите пред тъмните страни на Рашалом, които виждаше и не след дълго съзираше в него

решение на всички свои проблеми. Рашалом започна с религията на баща ти. Той не се

страхува от кръста, но се престори, че го е страх, за да накара баща ти да подложи на

съмнение цялото му интелектуално наследство, подкопавайки вярата и ценностите, които

извличаше от това наследство. След това Рашалом те спаси от потенциалните ти

изнасилвачи — още едно доказателство за неговата находчивост и хитрост — поставяйки

баща ти в дълг пред него. Рашалом продължи, като му обеща унищожение на нацизма и

спасение за вашия народ. А след това — последният удар — премахването на всички

симптоми на болестта, която измъчва баща ти от години. Едва тогава Рашалом се сдоби

със своя верен роб, готов да направи всичко, каквото поиска се от него. Не само обезличи

човека, когото наричаш свой баща, но и го моделира като инструмент, който ще помогне

на най-големия враг на човечеството да бъде освободен от крепостта.

Глен с мъка приседна.

— Трябва да спра Рашалом веднъж и завинаги!

— Остави го — прошепна сразено Магда, мислейки за онова, което бе останало от

баща й по негова воля. Чудеше се, дали тя или някой друг би издържал на подобен натиск?

— Може би така и баща ми ще бъде освободен от въздействието на Рашалом и всичко ще

се върне по местата си.

— Ако Рашалом излезе на свобода никой от нас няма да види бял ден!

— В този свят на хитлеровци и железни гвардии, какво повече би могъл да стори

един Рашалом?

— Ти въобще не си ме чула! — ядоса се Глен. — Веднъж излязъл на свобода,

Рашалом ще направи от Хитлер играчка за бъдещото ти дете.

— Нищо не може да бъде по-лошо от Хитлер! — възкликна Магда. — Нищо!

— Рашалом може. Не разбираш ли, Магда, че колкото и да е зъл Хитлер, при него

все още има някаква надежда? Хитлер все пак е човек. Той ще умре, или някой ден ще го

убият… може би утре, може би след тридесет години, но той ще умре. Той контролира

само една малка част от света. И въпреки, че в момента изглежда непобедим, тепърва му

предстои да се изправи срещу Русия. Англия също не се е предала още. Да не забравяме и

Америка — ако американците решат да преустроят усилията си във военна насока, нито

една страна, пък било това и Германия, не би издържала дълго срещу тях. Така че виждаш

сама, че и в този момент все още има надежда.

Магда кимна бавно. Думите на Глен съвпадаха със собствените й мисли — досега

не бе изгубвала надежда.

— Но Рашалом…

— Рашалом, както ти казах, се храни от човешката деградация. И никога досега в

историята на човечеството не е имало такова изобилие на деградация, каквото има в

настоящия момент в Източна Европа. Докато дръжката е закопана в подземията, Рашалом

е не само затворен, но и изолиран от събитията навън. Премахне ли се пречката — и

всичко ще потече към него — смъртта, мизерията, кланетата в Бухенвалд, Дахау, Аушвиц