и всички останали лагери на смъртта, ще нахлуе ужасът на войната. А той ще го
абсорбира като гъба, ще му се радва и ще расте все по-силен. Мощта му ще се стигне отвъд
всякаква представа.
Но и това няма да го задоволи. Той ще иска още. Ще се придвижва бързо из света,
ще избива глави на правителства, ще хвърля цели държави в хаос, ще превръща народа в
безпощадна тълпа. Коя армия би издържала срещу легионите от мъртъвци, които е в
състояние да вдигне насреща й?
Не след дълго хаосът ще цари навсякъде. И тогава ще започне истинският ужас.
Нямало нищо по-лошо от Хитлер ли казваш? Представи си целия свят като един голям
лагер на смъртта!
Умът на Магда се замъгли от рисуваните от Глен картини.
— Това не може да се случи!
— Защо не? Да не мислиш, че няма да има достатъчно доброволци, които да служат
в лагера на Рашалом? Нацистите доказаха, че не малко човешки същества горят от
желание да избиват събратята си. Но нещата ще стигнат по-далеч. Видя ли какво стана
днес със селяните? Всичко най-лошо в тях изплува на повърхността. Реакцията им към
света бе редуцирана до гняв, омраза и насилие.
— Но как?
— Под въздействие на Рашалом. Вътре в крепостта силата му расте, подхранвана от
убийствата и страха и от бавната деградация на характера на баща ти. Не само че той
набира сила, но и войниците рушат стените на крепостта. С всеки изминат ден те
демонтират по някоя част от съоръжението, нарушавайки неговата цялост. А по такъв
начин и влиянието на Рашалом стига все по-далеч отвъд пределите на крепостта.
Крепостта бе построена по един древен план, изображенията на дръжката бяха
разположени по строго определен начин в стените, за да прекъснат връзката на Рашалом
със света, да отнемат силата му и да го изолират. Сега тази подредба е нарушена и първи
заплащат за това селяните. Ако Рашалом избяга и започне да се храни от лагерите на
смъртта, тогава ще плаща целият свят. Защото Рашалом няма да е така избирателен като
Хитлер, когато става дума за жертви — всички ще се превърнат в страдащи. Раса, религия
— нищо няма да има значение. Ще има равенство в мъката. Богатите няма да могат да
откупят свободата си, нито вярващите ще получат опрощение, или пък изобретателните
ще намерят своя шанс за бягство. Ще страдат всички. Най-вече жените и децата. Хората
ще се раждат в мизерия, ще прекарват дните си в отчаяние и ще умират в агония.
Поколение след поколение, всички ще страдат, за да нахранят Рашалом. — Той спря, за да
си почине и продължи: — Но най-лошото от всичко, Магда, е че няма да има надежда. И
няма да има край! Рашалом ще бъде недосегаем… непобедим… безсмъртен. Освободи ли
се сега, няма начин да бъде спрян. В миналото, мечът е съумявал да го удържи. Но сега…
когато светът е такъв… той ще стане прекалено силен дори за меча — обединен от
острието и дръжката. Рашалом не бива да напуска крепостта!
Магда видя, че Глен се готви да поеме към укреплението.
— Не! — извика тя и протегна ръце да го задържи. Не биваше да го пуска. — В
състоянието, в което си, той ще те унищожи! Няма ли кой друг да го стори?
— Само аз. Никой друг не е в състояние. Също като баща ти, трябва да се изправя
срещу злото сам. В края на краищата, вината е моя, че Рашалом още съществува.
— Но защо?
Глен не отговори. Магда потърси друг начин.
— Откъде идва Рашалом?
— Беше време, когато той беше… човек. Но се отдаде на тъмната сила и бе
променен завинаги.
Магда преглътна болезнено.
— Но щом Рашалом служи на „тъмната сила“, на коя сила служиш ти?
— На друга.
Тя почувства съпротивата му, но продължи да настоява.
— Силата на доброто?
— Може би.
— И за колко дълго.
— За цял живот.
— Защо да е… — страхуваше се от отговора. — Защо да е твоя вината, Глен?
Той погледна встрани.
— Името ми не е Глен — то е Глекен. Аз съм стар колкото Рашалом. Аз построих
тази крепост.
Куза не беше виждал Молашар откакто слязоха в подземието за да намерят
талисмана. Молашар бе споменал нещо за немците и за това, че трябва да си платят за
нахлуването в крепостта, сетне бе изчезнал. Труповете го последваха, подреждайки се в
колона зад мистериозното същество, което ги управляваше.
Куза остана сам, сред студения мрак, плъховете и талисмана. Съжали, че и той не е
тръгнал. Но всъщност, това едва ли имаше някакво значение, след като съвсем скоро те
всички щяха да са мъртви — офицери и войници. Щеше да му е приятно, да присъства на