Струваше й се безумие — необятни, невидими, непознати сили… Светлина…
Хаос… в схватка за власт над човечеството! Абсурдно! Това бе присъщо по-скоро за
приказките, трескав сън на наркоман!
И въпреки това…
… имаше Молашар — или Рашалом, или както се наричаше в действителност. Той
не беше сън, но не беше и човек, нито пък каквото и да било, познато или срещано от нея.
И със сигурност беше олицетворение на злото. Знаеше го още от първия миг, когато я бе
докоснал.
А освен това — имаше и Глекен — ако това бе истинското му име — който не
изглеждаше зъл, но не беше изключено да е умопобъркан. Беше реален и притежаваше
острие от меч, което излъчваше сияние и изцеляваше смъртоносни рани. И тя го бе видяла
с очите си. На всичко отгоре той нямаше отражение…
А може би тя е обезумяла?
Не, не е обезумяла. Ако наистина светът е изправен пред гибел, тук, в този затънтен
планински проход, тогава на кого да повярва? На Рашалом, прекарал близо пет века
зазидан в стената и сега заканващ се да сложи край на хитлеровото господство и неговите
жестокости? Или на червенокосия мъж, любовта на нейния живот, който я бе излъгал за
толкова много неща, дори за името си? И когото собствения й баща обвиняваше, в
сподвижничество с нацистите?
Защо всичко това се струпа на мен?
Защо именно тя трябваше да направи избора, когато всичко е толкова объркано? На
кого да повярва? На баща си, комуто е вярвала цял живот, или на непознатия, успял да
вдъхне живот в нея на чувства, за чието съществуване не бе предполагала дори? Не беше
честно!
Тя въздъхна. Никой не обещавал животът да е честен.
Трябваше да реши. И то бързо.
Спомни си за последните думи на Глен: Каквото и да правиш, не пристъпвай в
крепостта! Там сега е царството на Рашалом.
Но тя знаеше, че трябва да пресече прага. Зловещият ореол, обгърнал крепостта,
правеше невероятно трудно дори само доближаването до нея. Трябваше да почувства сама
какво е вътре. Това ще й помогне да реши.
Тя вдигна крак, после се поколеба. Пот се стелеше по тялото й. Всичко в нея се
съпротивляваше, но друг избор нямаше. Стиснала зъби, тя затвори очи и прекрачи прага.
Злото избухна насреща й, отне дъха й, сви стомаха й на възли и я накара да се
люшне. Беше по-силно, по-интензивно отвсякога. Тя замря, жадуваща да се обърне и
побегне. Успя да се пребори с това желание, а след това почувства, че е готова да се
изправи срещу бурята от зла прокоба, която бушуваше около нея. Дори въздухът, който
поемаше потвърждаваше онова, което вече знаеше — нищо добро няма да се роди в тази
крепост.
И именно тук, отвъд прага трябваше да срещне баща си. Да го спре, ако носи със
себе си дръжката на меча.
Погледът й бе привлечен от движение в двора. Баща й бе излязъл от входа към
подземието. Спря, огледа се за миг, сетне я забеляза и забърза към нея. Необходими й
бяха няколко секунди за да възприеме гледката на тичащия през руините инвалид и едва
след това тя забеляза, че дрехите му са покрити с кал. В ръцете си държеше набързо увит в
парцали пакет.
— Магда! Получих го! — извика той и спря задъхан пред нея.
— Какво получи, татко? — гласът й прозвуча уморено. Но вътрешно трепереше,
очакваща отговора.
— Талисманът на Молашар — източника на неговата сила!
— Откраднал си го от него?
— Не. Той ми го даде. Трябва да го скрия на безопасно място, докато той е в
Германия.
Магда почувства, че изстива отвътре. Баща й се готвеше да изнесе нещо от
крепостта, точно както бе предположил Глекен.
Трябваше да знае как изглежда.
— Искам да го видя.
— Сега няма време. Трябва да…
Той понечи да я заобиколи, но Магда застана на пътя му, задържайки го в границите
на крепостта.
— Моля те! Покажи ми го!
Той се поколеба, втренчил питащ поглед в лицето й, след това дръпна парцалите и й
позволи да надникне.
Онова, което видя вътре накара дъха и да секне. О, Боже! Очевидно беше много
тежък, по всяка вероятност изкован от злато и сребро — съвсем като вградените в стената
кръстове. На върха си имаше отвор, отговарящ по размери на клина в долната част на
острието, което носеше Глекен.
Това бе дръжката на неговия меч. Дръжката… ключа към крепостта… единственият
предмет, който прегражда Молашар от света. Магда разглеждаше талисмана, баща й каза
нещо, но тя не го чу. Думите не можеха да стигнат до нея. Всичко което чуваше, бе
разказа на Глекен за онова, което ще стане със света, ако Рашалом бъде пуснат на свобода.