Выбрать главу

извираща от всяка пора на кожата, тялото му се смали до предишните размери. Когато

всичко свърши, той остана да лежи, хленчейки в гротескна пародия на ембрионална поза.

Магда коленичи до него, надавайки вик на ужас.

— Татко!

Струваше й се, че долавя физически болката му.

Но въпреки всичко преживяно, баща й не помоли за милост. Това изглежда разгневи

още повече Рашалом. Надавайки пронизителни писъци, плъховете се втурнаха напред и

заливайки като вълни тялото на баща й и го разкъсваха с дребните си зъби.

Магда забрави всичко и замахна с дръжката към плъховете, покосявайки редиците

им. Но за всеки десет, които отблъскваше, нови сто впиваха резци в плътта на баща й. Тя

заплака, обливайки се в сълзи и призовавайки за божията намеса на всички езици, които

знаеше.

Единственият отговор дойде от Рашалом, подигравателно пошепване в ухото й:

— Хвърли дръжката през вратата и ще го спасиш! Запрати това нещо отвъд стените

и той ще живее!

Магда си наложи да не му обръща внимание, но дълбоко в себе си чувстваше, че

Рашалом вече е победил.Не можеше да позволи на ужаса да продължава — гадините щяха

да изядат баща й жив! А тя беше напълно безпомощна. Не й оставаше нищо друго, освен

да се откаже от всичко.

Все още не. Плъховете не хапеха нея, а баща й.

Тя се хвърли към него, прикри го с тялото си и пъхна дръжката по между им.

— Той ще умре! — шептеше омразният глас. — Той ще умре и за всичко ще бъдеш

виновна само ти! Вината ще е твоя! Само твоя…

Гласът на Рашалом внезапно секна, после се разнесе нечовешки крясък — изпълнен

с гняв, страх и недоверие.

— ТИ!

Магда изви глава и видя Глекен — слаб, блед, покрит със засъхнала кръв, подпрял

се на стената на арката, само на няколко крачки от тях. Никой на този свят не би желала

да види повече от него тъкмо сега.

— Знаех, че ще дойдеш.

Но ако се съдеше по външния му вид, цяло чудо бе, че е успял да пресече моста. В

състоянието, в което се намираше, беше направо невъзможно да издържи срещу Рашалом.

Но въпреки това бе дошъл. В едната си ръка стискаше острието на меча, а другата

протягаше към нея. Думите бяха излишни. Тя знаеше за какво е дошъл и знаеше какво се

иска от нея. Отдръпна се от баща си и постави дръжката в ръката на Глекен.

Някъде зад нея, гласът на Рашалом прерасна във вой:

— Нееееееее!

Глекен я надари с отпаднала усмивка, сетне с едно единствено ловко движение

обърна меча с острието надолу и постави дръжката върху клина. В мига, когато дръжката

хлопна на мястото си с отчетлив, плътен звук, блесна ослепителна светлина. По-ярка от

лятно слънце, тя започна да се разширява като кълбо от Глекен и меча му, за да бъде

уловена и отразена от вградените в стената на крепостта негови изображения.

Светлината удари Магда сякаш бе плътна като полъх от пещ, едновременно добра и

чиста, суха и топла. Сенките изчезнаха от всичко наоколо, което бе погълнато в

ослепителното сияние. Мъглата се стопи, сякаш никога не я е имало. Плъховете се

разбягаха с уплашени писъци. Снопове светлина пронизаха изправените наоколо трупове,

поваляйки ги като изсушени дървета. Дори Рашалом се люшна назад, прикрил очите си с

ръце.

Беше се завърнал истинският господар на крепостта.

Светлината постепенно избледня, прибирайки се в меча и не след дълго Магда

можеше да вижда отново. Първото което забеляза бе Глекен — облечен в същите

парцаливи и разкъсани дрехи, но променен до неузнаваемост. Изчезнала бе и последната

следа от умората, слабостта и болката. Отново пред нея стоеше мъж изпълнен със сила,

излъчващ страховита мощ и непоколебима решителност. А очите му горяха така яростно,

така неумолимо и заплашително, че я накараха да почувства облекчение от факта, че е

приятел, а не е враг. Това бе мъжът, който бе предвождал силите на Светлината срещу

Хаоса преди хилядолетия… мъжът, когото обичаше.

Глекен изправи сглобения наново меч пред себе си, а руническите знаци се мятаха в

бесен танц по металното острие. Сините му очи блеснаха, когато се извърна към нея и я

поздрави.

— Благодаря, милейди — произнесе почти нежно той. — Знаех, че си смела, но не

предполагах, че си толкова безстрашна.

Магда разцъфна от благодарност. Милейди… той ме нарече своя дама.

Глекен махна към баща й.

— Изведи го през вратата. Ще ви пазя, докато пресечете моста.

Магда почувства, че коленете й треперят, докато се изправяше. Огледа се, за да