полски лозунги — спомен от предишния обитател. Хозбах очевидно нямаше намерение да
пребоядисва кабинета си. Типично за чиновник, който държи да подчертае, че е
прекалено зает с работа, за да се занимава с подобни маловажни дреболии. Замисълът му
бе съвсем прозрачен. Кемпфер не се нуждаеше от подобен театър, за да показва колко е
заангажиран. Всяка негова съзнателна мисъл бе насочена към възможността да израства в
SS.
Ерик се загледа с престорено внимание в мащабната карта на Полша на стената,
където с карфици бяха отбелязани по-големите струпвания на нерасово население.
Изминалата година беше доста натоварена за управлението на Хозбах, именно от тук се
извършваше цялата работа по изпращането на полските евреи в „центъра за
презаселване“, който се намираше недалеч от железопътния възел Аушвиц. Кемпфер
замечтано си представи неговия собствен кабинет в Плойещи, с картата на Румъния на
стената и кърфичките, отбелязващи подобни подозрителни райони. Плойещи… не,
нямаше никакво съмнение — ведрото настроение на Хозбах не предвещаваше нищо
добро. Някъде нещо бе тръгнало не както трябва и без съмнение, Хозбах щеше да използва
тази възможност за да превърне в ад последните дни, в които Ерик се намираше под
негово командване.
— С какво всъщност мога да ви бъда полезен? — запита изгубил търпение Кемпфер.
— Не точно на мен самия, а по-скоро на Върховното командване. Имаме малък
проблем за решаване в Румъния. По-скоро някакво дребно недоразумение.
— Така ли?
— Да. Едно наше подразделение, разположено в Алпите северно от Плойещи е
понесло известни загуби — изглежда вследствие на местни партизански действия — и
командирът на подразделението е поискал да бъде сменен от поста.
— Но този въпрос е от компетенцията на армията — в гласът на майор Кемпфер се
долови недоволство. — Какво общо има това с SS?
— Има, има — Хозбах се пресегна зад гърба си и придърпа някакъв документ. —
Това се получи в управлението на обергрупенфюрер Хайдрих. От Върховното командване.
Струва ми се, че задачата е тъкмо за теб.
— Защо?
— Офицерът, за когото става дума е капитан Клаус Вьорман. Ако си спомняш
именно ти ми обърна внимание върху него, преди около година, във връзка с отказа му да
влезе в Партията.
За пръв път от началото на разговора Кемпфер почувства известно облекчение.
— И понеже и без това заминавам за Румъния, решихте да ми стоварите тази задача.
— Правилно. Твоят опит от работата в Аушвиц ще ти помогне не само да
организираш лагера, но и да се справиш с партизаните. Уверен съм, че в най-кратко време
ще решиш този малък проблем.
— Мога ли да хвърля едно око на документа?
— Естествено.
Кемпфер пое тънкия лист и плъзна поглед по текста. После го прочете по-
внимателно.
— Съобщението беше ли зашифровано?
— Да. На мен също ми се видя доста странно формулирано и накарах да проверят
два пъти правилното дешифриране. Всичко е точно.
Кемпфер прочете отново странното съобщение:
Моля за незабавно преназначаване на нов пост.
Нещо избива хората ми.
Доста объркващо послание. Познаваше Вьорман лично, още от времето на Великата
война и винаги го бе смятал за човек твърд и непреклонен. И ето че сега, в тази нова
война, като офицер от армията, Вьорман упорито отказваше да влезе в редиците на
Партията, независимо от упражнявания натиск. И още нещо — Вьорман беше последният
човек, който би помолил за преназначение, след като веднъж е заел една позиция,
независимо дали тя е стратегическа, или не. Изглежда нещо наистина не беше в ред там.
Но това, което най-много озадачаваше Кемпфер беше подборът на думите. Вьорман
беше човек интелигентен и прецизен. Той знаеше добре, че съобщението му ще премине
през няколко инстанции, докато стигне Върховното командване и очевидно, се опитваше
да каже нещо между редовете.
Но какво? Думата „избива“ предполагаше човешка намеса. Защо тогава я
предхождаше това неразбираемо „нещо“? Какво е то — животно, отрова, природно
бедствие — всичко това може да погубва, но не и да избива.
— Смятам, излишно е да ти напомням, — продължаваше Хозбах, — че Румъния се
явява съюзническа държава, а не окупирана територия. С други думи, трябва да се пипа
много внимателно.
— И за миг не съм си помислял другояче.
Това означаваше, че с Вьорман също трябваше да се пипа много внимателно.
Кемпфер имаше стари сметки за уреждане с него.