Лутц е бил убит от паднал каменен блок. За мен няма никакво съмнение също така, че
последвалите четири убийства нямат нищо общо с инцидента с Лутц. Убитите бяха
целите опръскани в кръв. Господин офицер, не съществуват никакви пиещи кръв
същества!
— Но гърлата им бяха разкъсани…
Вьорман се замисли. Да, бяха разкъсани. Не бяха прерязани с нож, или гарота. По-
скоро приличаха на изтръгнати. Преднамерено. Но с какво? Със зъби?
— Който и да е убиецът, опитва се да ни сплаши. И не без успех, трябва да
признаем. Ето какво ще направим. Тази вечер ще бдим всички, дори и аз. Войниците да се
придвижват по двойки. И всички да си отварят очите та и нощна пеперуда да не
прехвръкне незабелязана!
— Но, господин офицер, невъзможно е да бдим всяка нощ!
— Не, но ще го сторим тази нощ и може би следващата. Който и да е убиецът, ще го
хванем.
— Разбрано, господин офицер! — кимна радостно Остер.
— Кажете ми нещо, подофицер — обърна се към него Вьорман в мига, когато Остер
се готвеше да излезе.
— Да, господин капитан?
— Откакто се настанихме в крепостта, спохождали ли са ви кошмари?
Младежът сбърчи чело.
— Не, господин капитан. Струва ми се, че не.
— А някой от хората да е споменавал нещо подобно.
— Никой. Вие имате ли, господин офицер?
— Не — поклати глава Вьорман и Остер разбра, че разговорът е приключил.
Никакви кошмари, помисли си Вьорман. Само дето дните се превърнаха в ужасни
съновидения.
— Ще се свържа незабавно с Плойещи — рече Остер и излезе.
Вьорман се зачуди дали съобщението за петимата убити ще предизвика тревога в
щаба на армията в Плойещи. Всеки ден Остер излъчваше по няколко съобщения, но до
момента нямаше отговор. Нито предложение за помощ, нито пък заповед да напуснат
крепостта. Изглежда не ги беше грижа какво става в този затънтен край, стига да се
удържаше позицията. Налагаше се Вьорман час по-скоро да реши какво да сторят с телата.
Отчаяно се молеше поне една нощ да няма никакви инциденти, преди да ги отправят към
родината. Поне една.
Той се извърна към картината, но откри че светлината е сменила ъгъла си. Зае се да
почиства четките. Не се надяваше да заловят убиеца през идната нощ, но може би
събитията щяха да приемат нова насока. Ако всички бдяха и бяха на щрек, може би щяха
да оцелеят. И тогава ще си възвърнат бойния дух. Неочаквано го порази една страшна
мисъл: Ами ако убиецът е някой от неговите хора?
Понеделник, 28 април
Полунощ дойде и отмина без да се случи нищо особено. Подофицер Остер бе
определил средата на двора за място за проверка и до момента нямаше данни някой да
липсва. Допълнителните светлини в двора и върху кулата вдъхваха но войниците
увереност независимо от присъствието на дългите сенки. Да се оставят будни всички
войници от ротата бе драстична мярка, но сигурно щеше да даде положителен резултат.
Вьорман се подаде от един от прозорците, които гледаха към двора. Погледна към
седналия на масата Остер и войниците, които кръжаха из двора по двойки. В далечината
се чуваше приглушения тътен на работещите генератори. Няколко прожектора бяха
насочени към скалата, оформяща задната стена на крепостта. Часовоите на крепостния
вал държаха под наблюдение външната стена да не би някой да се прокрадва нагоре.
Порталът беше здраво залостен, а едно отделение охраняваше пробива в стената.
Крепостта се пазеше грижливо.
Докато разглеждаше среднощната картина, Вьорман изведнъж осъзна, че той е
единственият човек в цялото укрепление, останал сам. Извърна се и колебливо огледа
потъналата в мрак стая зад него. Това беше привилегията да си офицер.
Отново плъзна поглед навън и зърна сгъстяващия се мрак в основата на кулата
откъм южната стена. Докато гледаше натам, електрическата крушка отслабваше и накрая
светлината й съвсем се изгуби. В първия момент си помисли, че е прекъснат кабела, но
трябваше да отхвърли подобна възможност, когато забеляза, че всички останали крушки
продължават да светят. Значи, изгоряла е само тази. Това ще да е. И все пак, странно, защо
избледня така. Обикновено крушките първо светваха ярко и тогава угасваха. А тази сякаш
просто се изгуби в мрака.
Един от часовоите на южната стена изглежда също я забеляза и закрачи натам за да
види каква е причината. Вьорман понечи да му нареди да повика партньора си, но се
отказа. Другият часовой се виждаше ясно до парапета. Тъмният ъгъл бе затворен