години. Но не колкото аз, помисли си мрачно Вьорман. Макар само с две години по-млад
от него, майорът-есесовец бе далеч по-строен и това му придаваше младежки вид. Русата
коса на Кемпфер беше лъскава и блестяща и все още неразредена от сребристи нишки.
Самият арийски идеал.
— Доколкото виждам, взел си само един взвод — отбеляза Вьорман. — А в
съобщението се споменаваха два. Мислех си, че ще домъкнеш цял полк.
— Не, Клаус — произнесе с нисък глас Кемпфер докато крачеше из стаята. — Един
единствен взвод е повече от достатъчен за да се справя с този твой така наречен
„проблем“. Моите есесовци са доста опитни в подобен род дела. Взех два взвода, защото
тук отскачам съвсем за малко.
— А къде е другият взвод? Да не си ги пратил да берат маргаритки?
— Може и така да се каже — усмивката на Кемпфер не беше особено приятна
гледка.
— Какво означава това? — запита Вьорман.
Кемпфер свали шлифера и шапката си, хвърли ги небрежно на вьормановото бюро,
сетне се приближи към прозореца, от който се виждаше селцето.
— Ще разбереш след съвсем малко.
Вьорман се приближи с неохота до майора. Кемпфер бе пристигнал само преди
двадесетина минути и вече беше узурпирал командването. Начело на изтребителния отряд
той бе пресякъл вратата на крепостта сякаш току що я бе завладял. Подсъзнателно,
Вьорман се беше надявал, че подпорите на моста са отслабнали през изминалата седмица.
Но нямаше късмет. Джипът на майора и следващият го камион бяха преминали съвсем
безпрепятствено по моста. След като се разтовариха и наредиха на подофицер Остер —
неговият подофицер Остер — да се погрижи незабавно за настаняването на есесовците,
Кемпфер беше нахлул право в стаята на Вьорман, вдигнал бе дясната си ръка напред и бе
изревал: „Хайл Хитлер!“
— Както виждам, стигнал си далеч от Великата война насам — отбеляза Вьорман
без да откъсва очи от мирно гушещото се селце. — В SS най-сетне си намери мястото.
— Предпочитам SS пред която и да е редовна армия, ако намекваш за това. Далеч
по-ефикасна.
— И аз така чух.
— Ще ти покажа какво значи ефикасно решавате на проблемите, Клаус. А това
означава и бързо спечелване на войната — той посочи отвора на прозореца. — Гледай.
В началото Вьорман не забеляза нищо, после в покрайнините на селцето нещо се
раздвижи. Група от хора. Докато се приближаваше по пътя, групата постепенно се
разтегли, отпред се препъваха десетина местни жители, а зад тях идеха войниците от
втория взвод.
Макар че донякъде бе очаквал нещо подобно, Вьорман беше потресен от видяното.
— Да не си се побъркал? Та това са румънски поданици! Намираме се в
съюзническа държава!
— Същите тези румънски поданици са убили наши германски войници. А и
съмнявам се генерал Антонеску да вдигне шум за смъртта на няколко селски отрепки.
— Нищо няма да постигнеш като ги убиеш!
— О, нямам никакво намерение да ги избивам веднага. От тях стават чудесни
заложници. В селото бе пуснат слухът, че ако само един немски войник пострада и
десетимата заложници ще бъдат незабавно разстреляни. И това ще продължи, докато
настъпи край на убийствата, или привършим със селяните.
Вьорман застана с гръб към прозореца. Значи това беше прословутият Нов ред,
Новата Германия и моралът на господстващата раса. Ето как смятаха да спечелят войната.
— Няма да стане — рече той.
— Разбира се, че ще стане — надмеността на Кемпфер беше направо непоносима.
— Винаги е ставало и винаги ще става. Партизаните ги хрантутят именно онези
приятелчета там. Избрали са за себе си ролята на герои — да видим какво ще стане,
когато другарите им започнат да умират, а жените и децата им бъдат отведени. Тогава
отново ще се превърнат в добри и кротки селяци.
Вьорман отчаяно търсеше някакъв способ за да спаси жителите на селцето. Знаеше,
че те нямат нищо общо с убийствата.
— Този път всичко е различно.
— Не мисля така. Уверен съм, Клаус, че в подобни въпроси имам по-голям опит от
теб.
— Да… Аушвиц, нали?
— Научих много от коменданта Хьос.
— Обичаш да се учиш значи — Вьорман вдигна шапката на майора от бюрото и му я
подхвърли. — Ще ти покажа нещо ново! Ела с мен!
Движейки се бързо, за да не даде възможност на Кемпфер да задава въпроси,
Вьорман се спусна по стъпалата на кулата, пресече забързано двора и нахлу в тунела към
подземията. Спря се едва пред отвора в стената, запали един фенер и поведе Кемпфер