От Плойещи петролът поема с влакови композиции към всички краища на страната —
той бавно събра разперените си ръце. — А в обратна посока ще поемат влакове,
натъпкани с евреи и цигани, както и всички останали нищожества, които обитават по
тези места.
— Но това не е окупирана територия! Нямаш право да…
— Фюрерът не желае в Румъния отрепките да се разхождат на свобода. Вярно,
генерал Антонеску и хората му се погрижиха всички евреи да бъдат отстранени от важни
постове. Но фюрерът има далеч по-радикални планове. Намесата на SS тук ще стане
известна като „румънското решение“. Аз бях избран за тази мисия. Аз ще бъда комендант
на лагера в Плойещи.
Вьорман го гледаше, неспособен да отговори.
— Знаеш ли, какъв брой евреи живеят в Румъния, Клаус? Седемстотин и петдесет
хиляди при последното преброяване. Може би са милион! Никой не знае със сигурност,
но веднъж заема ли се с този въпрос, скоро ще научим точния им брой. Ала не това е най-
лошото — страната буквално гъмжи от цигани и франкмасони. И което е най-лошото —
тук е пълно с мюсюлмани! Общо над два милиона излишни създания!
— Ако го знаех в началото — промърмори със съжаление Вьорман. — Никога
нямаше да стъпя в тази проклета страна.
Този път Кемпфер го чу.
— Подигравай се, щом искаш. Но Плойещи ще стане най-важното място. Тъкмо в
този момент насам се прехвърлят през Унгария необходимите средства, гориво и работна
ръка. Появи ли се на бял свят лагерът, ще ни изпратят и евреи. Като комендант аз ще
стана един от на-важните хора в SS… дори в Третия райх! И тогава ще бъде мой ред да се
смея.
Вьорман мълчеше. Не беше се присмивал… просто целият замисъл му се струваше
отвратителен. Лицемерието оставаше единственият изход в този враждебен свят, в който
беше принуден да помага на тези хора в осъществяването на замислите им. Гледаше как
Кемпфер вие своите змийски кръгове из стаята.
— Не знаех, че си художник — рече майорът, спирайки се пред триножника, сякаш
едва сега го беше съзрял. Известно време го изучава мълчаливо. — Ако беше прекарал
почти толкова време в издирване на убиеца, колкото пред тази ужасяваща цапаница,
хората ти нямаше да са…
— Ужасяваща! Няма нищо ужасяващо в рисунката ми!
— Ами сянката на увисналия на примка труп — тя да не те развеселява?
Вьорман скочи на крака и изтича към картината.
— За какво говориш?
— Ето тук — посочи Кемпфер. — Тук… на стената.
Вьорман присви очи. В началото не видя нищо. Сенчестата стена бе изобразена с
няколко сивкави щрихи, които бе нанесъл преди два-три дни. Нямаше нищо, което дори
да напомня… не, почакай. Дъхът му секна. Вляво от прозореца, зад който селото
блестеше осветено от изгрева… една тънка вертикална линия се свързваше с някакво
черно очертание под нея. Би могло да е сгърчен труп, увиснал на въже. Смътно си
спомняше момента, когато бе рисувал тази част, но не беше имал никакво подобно
намерение. И все пак не можеше да понесе мисълта, че трябва да признае пред Кемпфер
невежеството си.
— Красотата и ужасът нерядко вървят ръка за ръка.
Ала умът на Кемпфер вече беше някъде другаде.
— Добре че си успял да приключиш с рисуването, Клаус. Когато се нанеса ще съм
прекалено зает, за да ти позволявам да идваш тук и да се въртиш около цапаницата. Но
можеш да продължиш след като отпътувам за Плойещи.
Вьорман бе предугадил този ход и не остана неподготвен.
— Няма да ти позволя, да се нанесеш в моята квартира.
— Поправка — моята квартира. Изглежда сте забравили, че съм с по-висок чин,
капитане.
— Чин от SS! — изсъска Вьорман. — Глупости! Моят подофицер е пет пъти повече
войник от теб!
— Внимавайте, капитане. Железният кръст от предишната война сега няма да ви
помогне.
Вьорман почувства, че нещо в него се къса. Той дръпна черния кръст от шията си и
го протегна към Кемпфер.
— Но ти нямаш такъв! И никога не ще получиш! Във всеки случай не такъв
истински — най-много да те възнаградят с някой пречупен!
— Стига!
— Не, не стига. Вие от SS сте свикнали да избивате беззащитни жени и деца! Аз
получих този медал докато се сражавах срещу мъже, които стреляха по мен. И двамата
знаем добре — гласът на Вьорман премина в заплашителен шепот — колко се боиш от
хора, които стрелят по теб!
Кемпфер се наклони напред, докато носът му почти опря вьормановия. В сините му