граници, докато накрая за него и войниците му сякаш всичко отвъд тези мрачни стени бе
престанало да съществува. Отвъд тази каменна гробница. Бяха се изправили срещу нещо,
което умело избягваше всички заложени клопки, което убиваше и изчезваше мигновено,
само за да се върне и да убива отново. А хората му губеха кураж с всеки изминат ден.
Те… Вьорман едва сега осъзна, че от известно време подсъзнателно се изключва от
техния кръг. Някъде назад във времето, още когато бяха в Полша, недалеч от Познан, той
за пръв път почувства, че го е напуснал първоначалният ентусиазъм за победа в тази
война. Май това стана след като се появиха специалните отряди на SS и Вьорман лично
присъства на разправата с „нежеланите“. Опитал се беше да протестира. Единственият
резултат бе, че го изтеглиха от оперативната зона. Още по-добре. Защото в онзи мрачен
ден беше престанал да гледа на себе си с гордост, като на повелител на света.
Клаус се върна при бюрото. Спря се и без да поглежда поставената в ъгъла снимка
на жена му и двамата му сина, впери поглед в дешифрираното съобщение.
Щурбанфюрерът от SS Кемпфер ще пристигне още днес с две подразделения
есесовци. Не напускайте заетата позиция.
Майор от SS? Но защо? Тази позиция бе на редовната армия. Есесовците нямаха
нищо общо с тях, нито с крепостта, а дори и с Румъния, доколкото му бе известно.
Всъщност, напоследък много неща от тази война за него бяха неразбираеми. И от всички
възможности, именно Кемпфер! Отвратителен войник, но без съмнение великолепен
есесовец. Защо го пращат тук? При това начело на подразделение от SS? Наричаха ги
изтребителни отреди „Мъртвешка глава“. Подразделения за охрана и поддържане на реда
в концентрационните лагери. Специалисти в избиването на невъоръжено цивилно
население. Именно на техните действия стана свидетел край Познан. Но защо ги пращаха
тук?
Беззащитни невъоръжени цивилни… той започна да се досеща… и неочаквано по
устните му плъзна лека усмивка. Ала очите му останаха хладни.
Нека дойдат онези от SS. Вьорман вече беше дълбоко убеден, че в убийството на
неговите хора наистина има пръст някой, или нещо невъоръжено. Но не от онзи уплашен
тип, с който бяха свикнали да си имат работа есесовците. Нека да дойдат. Нека вкусят
веднъж и те от страха, който толкова много обичат да всяват. И нека да повярват в
невероятното.
Вьорман беше повярвал. Само преди седмица би се изсмял на подобна мисъл. Но
сега, колкото по-близо се спускаше слънцето към хоризонта, толкова повече се
пробуждаше тази вяра в него… и заедно с нея се пробуждаше страхът.
Само за една седмица. Имаше някои странни и необясними неща, когато за пръв път
пристигнаха в крепостта, но все още нямаше страх. Една седмица. Нима бе изминала само
една седмица? Струваше му се, че беше преди столетия онзи миг, когато за пръв път зърна
стените на крепостта…
[1] Управление на Службата за безопасност на Райха — (нем.) — бел. прев. ↑
1
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Рафиниращият комплекс край Плойещи е
сравнително добре защитен от север. Заплаха представлява
единствено неохраняваният проход Дину в Трансилванските Алпи.
Както вече бе отбелязано по-горе в доклада, ниската населеност на
района и условията на пролетното планинско време създават
теоретична възможност значителни по размер моторизирани
части да подходят незабелязани през руската степ и южните
предхълмия на Карпатите и като пресекат прохода Дину, да
излязат в един почти равнинен район само на двадесет километра
североизточно от Плойещи и нефтената рафинерия.
Като се има пред вид ключовото значение на петролните
доставки от Плойещи, препоръчва се до началото на операция
„Барбароса“ в района на прохода да бъде разположено армейско
подразделение. Както вече бе съобщено, в сърцето на прохода има
старо укрепление, което е подходящо за охранителния отряд.
ИЗВАДКА ОТ АНАЛИЗА ЗА
ОТБРАНИТЕЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА
ПЛОЙЕЩИ, РУМЪНИЯ.
Предоставено за ползване на
Върховното командване. Първи април, 1941г.
Проходът Дину
Вторник, 22 април
12.08
Денят тук никога не е дълъг, независимо от сезона, мислеше си Вьорман, като
разглеждаше стръмните скали, които се извисяваха от двете страни на прохода. Слънцето