наричаха капитан Вьорман. Беше с обгоряла от слънцето кожа, значително по-едър и до
момента бе запазил мълчание. Надникна в очите и на двамата и съзря същото, което бе
видяла в погледите на чакащите я на гарата войници. Изведнъж осъзна какво бе общото
между тях. Тези хора бяха изплашени. Офицери, войници и щурмоваци — всички те се
бояха.
— За какво по-точно става дума? — запита баща й.
Капитан Вьорман най-сетне проговори.
— Професор Куза, през изминалата седмица, откакто сме тук, бяха убити осем от
хората ни — майорът хвърли свъсен поглед на капитана, но той продължи да говори,
сякаш не го забелязваше. — По едно убийство всяка нощ, с изключение на последната,
когато на двама войници едновременно бяха разпорени гърлата.
Отговорът почти се беше оформил на устните на Куза. Магда се молеше да не изрече
нещо, с което да разгневи германците. Но изглежда баща й бе претеглил внимателно
думите си.
— Нямам никакви политически връзки и не знам в този район да действа
терористична група. Не мога да ви помогна.
— Ние не мислим, че тук става дума за терористична група — произнесе капитанът.
— Тогава какво? Кой?
Отговорът като че ли причиняваше болка на капитан Вьорман.
— Не сме сигурно дори, че става дума за човек.
За миг думите увиснаха във въздуха и тогава Магда забеляза, че баща й е разтворил
уста в онзи мъртвешки изглед, който напоследък при него означаваше усмивка.
— Господа, да не би да смятате, че тук имат пръст свръхестествени явления? Убити
са няколко от хората ви и тъй като не можете да откриете убиеца, нито пък бихте
признали, че румънските партизани са по-хитри от вас, търсите обяснение в
свръхестественото. Ако наистина ви трябва моята…
— Млъквай, чифут! — изрева ненадейно майорът от SS, с изкривено от гняв лице.
— Единствената причина, поради която си тук, единствената причина, поради която не
съм наредил да застрелят теб и дъщеря ти е фактът, че си обикалял из тези места и си
експерт по местния фолклор. Колко дълго ще останеш жив зависи само от това колко
полезен можеш да ни бъдеш. До този момент не си произнесъл и една дума, с която да ме
убедиш, че не съм си изгубил времето като съм наредил да те докарат тук!
Магда видя, че усмивката от лицето на баща й се изпарява, заместена от маска на
ужас. Заплахата бе оказала необходимото въздействие.
— Ще направя каквото мога — произнесе тихо той, — но първо ще трябва да ми
разкажете за всичко, случило се тук. Може би ще намеря някое по-правдоподобно
обяснение.
— Надявам се, защото е за твое добро.
Капитан Вьорман разказа, че двама войници открили на една от стените кръст от
злато, а не от мед и никел като останалите, пробили отвор в нея и попаднали в тесен
тунел, който водел до някакво плътно затворено помещение, разказа за пробива в стената
на коридора, за срутването на част от пода в подземията, за съдбата на редник Лутц и
останалите. Капитанът описа също така поглъщащата вълна от мрак, която бе забелязал на
крепостната стена преди две нощи и за двамата есесовци, които неизвестно как бяха
стигнали до стаята на майор Кемпфер с разпрани гърла.
Разказът му смрази Магда. При други обстоятелства вероятно би й се сторил
забавен. Но обстановката в крепостта през тази нощ и мрачните лица на германските
офицери му придаваха достоверност. Вслушана в гласа на капитана, тя изведнъж осъзна,
че нощта на първата смърт в крепостта съвпада с пробудилия я кошмарен сън за пътуване
на север.
Може би бе само една случайност. Не това бе важно — трябваше да направи нещо за
татко. С всяка нова невероятна подробност от ужасния разказ смъртната умора от лицето
му сякаш се стопяваше. И към края на разказа съсипаният от болестта и изтощението
старец се беше превърнал в професор Теодор Куза, експертът, призован да свидетелства в
своята любима област. Той помисли малко преди да отговори:
— Очевидното заключение от чутото е, че нещо е било освободено от помещението
в стената при отварянето му. До колкото ми е известно, няма описан случай на смърт в
крепостта преди този. Но от друга страна, в тази крепост никога не се е настанявала
чужда армия. Ако не бяха събитията от предишната нощ, бих отдал случаите на смърт, на
някой патриотично настроен румънец. Ала няма никакво научно обяснение за
изчезването на светлината, нито пък за раздвижването на обезкървени трупове. Затова
може би ще трябва да потърсим обяснение отвъд границата на естественото в природата.