Никълъс си помисли, че това, което беше видял при правораздаването, няма много общо със справедливостта, но едва ли сега беше моментът да го сподели.
— Следовател — човек, който издирва фактите, истината. Правник, който привидно — шерифът наблегна на думата — ще ми помага да подготвям делата си и ще събира доказателствата, необходими за пред съда. Пет шилинга на седмица, правото да се храни веднъж на ден на масата ми или да си взима храна от моите запаси. Нови дрехи на Коледа и Еньовден и покриване на разходите, стига списъкът да е точен и приемлив за иконома ми.
Никълъс се облегна и погледна към рисувания таван. Трябваше ли да приеме това съблазнително предложение? Вече нямаше да бъде самостоятелен, а момче за всичко на шерифа. Чирак в по-хубави дрехи.
— Какво ще правиш — обади се Петри, сякаш четеше мислите му, — когато нямам нужда от теб, си е твоя работа.
Никълъс си помисли за щедростта на Катрин и Джон, как сестра му се тревожи какво ще стане с него, как би се радвала да пише в Норич, че Никълъс работи не за друг, а за градския шериф.
— Ами слугата ми? — попита той.
— Слугата ти — рязко отсече сър Еймиъс — няма нищо общо с мен.
Никълъс погледна през прозореца над главата на шерифа и забеляза, че е започнало да вали. Сър Еймиъс се завъртя в стола си и за пръв път си даде труда да погледне Скейтлок с израз на дълбоко отвращение. Хенри седеше напрегнат, с приведени рамене. Никълъс беше сигурен, че шерифът се кани да каже нещо.
— Приемам — каза той по-високо, отколкото възнамеряваше.
— Добре. — Сър Еймиъс въздъхна и се облегна назад. — Имаме готов договор за теб — Той се приведе над бюрото и се усмихна, — имаме и задача. Това е истинската причина за тази среща. Работата е важна и може да се окаже опасна.
Сър Еймиъс прочисти гърлото си и плесна с ръце. Облегна се на стола и се загледа в тавана.
Никълъс бързо погледна към Хобдън, който стоеше неподвижно като статуя, и изведнъж осъзна, че той присъства тук като свидетел, за да гарантира, че шерифът по-късно няма да бъде обвинен в измяна.
Стомахът му се сви. „За какво ли става дума?“ — чудеше се той. Какви страшни тайни трябваше да разкрие? Сър Еймиъс нямаше нужда от него като помощник, а за някаква специална задача, която не може да бъде поверена на никой друг.
— Сега, родственико, чуй ме добре — започна Петри. — На двайсет и втори август миналата година Изабела, майката на нашия благороден господар Едуард Трети, почина от тежка болест в замъка Райзинг в Норфък. — Той бързо погледна към Чърк изпод тежките си клепачи. — Животът на старата кралица е добре известен. Тя се опълчи срещу съпруга си, крал Едуард Втори. — Петри направи пауза. — После избяга от кралството и се присъедини към Роджър Мортимър във Франция. И двамата се обявиха за изгнаници от английския двор, прогонени от гибелното влияние на Хю де Спенсър, фаворитът на Едуард Втори.
Чърк знаеше, че шерифът много внимателно подбира думите си, защото говореше за много сериозни и деликатни събития. Сър Еймиъс се изкашля, за да прочисти гърлото си, преди да продължи.
— Бракът на Едуард и Изабела предостави на всички кралски дворове в Европа безброй пикантни скандали. Въпреки това човек трябва да внимава, когато говори за родителите на сегашния ни крал, който още води кървава война срещу Франция. — Петри се усмихна, сякаш доловил мислите на Чърк. — Кратък урок по история, а, родственико?
Сър Еймиъс рязко се приведе през масата. Гласът му се превърна в дрезгав шепот и Чърк се зачуди дали дори Скейтлок, който стоеше по-назад, може да чуе какво се говори.
— Крал Едуард Втори — продължи Петри — бил човек, който ценял най-хубавото и от двата пола. — Той облиза устните си. — На това се дължало гибелното влияние на де Спенсър. През септември 1326-а кралицата и Мортимър слезли на брега в Есекс и кралството се обединило зад тях. Едуард и фаворитът му Хю де Спенсър били заловени в Южен Уелс.
Де Спенсър понесъл цялата тежест на закона и бил екзекутиран като предател. Кралят бил изпратен в замъка Бъркли, където по-късно починал. Сегашният крал, едва на Четиринайсет години, бил коронясан, но истинската власт принадлежала на кралица Изабела и привърженика й Мортимър. Е, поне до зимата на 1330, когато сегашният ни крал утвърдил властта си. Той арестувал Мортимър и го изпратил на бесилката. Любимата си майка пък прогонил от двора и й наредил да отиде в замъка Райзинг. — Петри леко наклони глава и погледна Чърк с престорена невинност. — Схващаш ли за какво ти говоря, родственико?
Никълъс откри, че е трудно да запази спокойствие. Всички знаеха, че Едуард е бил убит в Бъркли от убийци, пратени от Изабела, които бяха пронизали вътрешностите му с нажежен ръжен. Беше общоизвестно и това, че Мортимър беше арестуван в личната спалня на кралицата в замъка Нотингам. Никълъс отмести поглед и се загледа в огъня.