— Нямаш ли въпроси, родственико?
Никълъс се усмихна. Сър Еймиъс въздъхна с облекчение.
— Много добре — каза той. — По-добре е да не се разчува в чужбина за делата на могъщите и високопоставените.
— Но какво ме засяга това? — попита правникът.
— Ще ти кажа. Но първо — договорът.
ВТОРА ГЛАВА
Сър Еймиъс стана и отиде до сандъка в ъгъла на стаята. От него извади фин пергамент и го разгърна върху малка масичка с принадлежности за писане върху нея. После взе мастилницата от мястото до огнището, където се топлеше и направи знак на Никълъс, който се приближи и погледна документа. Върху него с елегантен почерк беше написано: „Този договор се сключи днес, на 25-ти ноември през 31-вата година от царуването на крал Едуард III, между Никълъс Чърк, джентълмен, и сър Еймиъс Петри.“ Чърк се усмихна кисело и скри неприязънта си към сигурността, с която Петри беше смятал, че ще приеме назначението си. Почувства се като заек, заклещен в сеното — накъдето и да тръгне, ще го хванат. Сви рамене. Какво значение имаше? Взе перото, потопи го в синьозеленото мастило и подписа името си със замах. Документът включваше всички условия, които Петри беше изброил — заплащане, дрехи, храна.
Сър Еймиъс се усмихна и побутна договора настрани.
— И така — продължи той, — Изабела почина на 22 август миналата година. Тъй като беше болна от заразна болест, тялото й беше пренесено бързо по Майл Енд Роуд и на 26 август беше погребано във францисканската църква в Лондон, близо до „Сейнт Пол’с“. — Петри се разсмя самоуверено. — Старата кралица, вероятно осъзнала злото, което била причинила, поискала да бъде облечена в одеждите на францисканския орден на бедните клариси12 и погребана в тяхната черква — сър Еймиъс се усмихна, — в която, съвсем случайно се намирали и костите на любовника й Мортимър.
Погребението било много бързо. Погребалната литургия била отслужена сутринта и тялото погребано. — Сър Еймиъс направи пауза. — Същия следобед довереният оръженосец на кралицата, Валанс, се опитал да се качи на венецианска галера, която според нас щяла да отплава за Диеп.
— Но Валанс доколкото разбирам е бил французин — прекъсна го Никълъс.
— Да. Влязъл в свитата на кралицата преди около десет години.
— И сега господарката му била мъртва?
— Да, знам какво си мислиш. Защо Валанс да не се върне във Франция? Но, скъпи родственико, в тази история има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. — Шерифът прекара пръст по устните си и погледна през рамо към Скейтлок. — Но първо, трябва да настоя прислужникът ти да напусне. Сър Роджър ще го придружи навън.
Чърк се обърна и кимна на Скейтлок, който без да се противи, последва кмета като сянка вън от стаята. Шерифът изчака вратата да се затвори след тях.
— Сър Роджър трябваше да изчака, докато подпишеш договора, но това, което ще си говорим сега, засяга само теб и мен. — Шерифът отпи от чашата си с вино. — Валанс бил проследен. Смятаме, че старата кралица му е поверила някаква тайна — може би документ, който би въвлякъл Англия и лично нашия крал в голям скандал. По време на изгнанието си в замъка Райзинг, Изабела на няколко пъти искала разрешение да отиде до Франция, под предлог, че роднините й там имали нужда от нея. — Петри започна да си играе с перото на писалището си. — Синът й, кралят, винаги й отказвал разрешение. Така следобеда след погребението й Валанс бил спрян на кея на Куинсхайт от войници от кралската гвардия. Вместо да се предаде, той извадил сабята и камата си. В последвалата битка бил тежко ранен и отведен в болницата „Сейнт Бартолъмю“ в Смитфилд.
— Ами венецианската галера? Сър Еймиъс сви рамене.
— Венеция е влиятелна република. Кралят разчита много на нейните банкери, а венецианците харесват английската вълна. Нямаме конфликт с Венеция или нейните кораби. Но дори и да имахме, галерата, предупредена от схватката на кея, била вдигнала котва и отплавала по Темза.
Чърк кимна и погледна към гоблена, който висеше на стената на стаята. Опита се да подтисне неловкото си чувство. Петри го водеше из дълбоки и опасни води. Всички познаваха скандалния живот на Изабела и желанието й да се върне в родината беше естествено, макар и да е представлявало източник на неудобства. Синът й, Едуард III, сега водеше кървава война срещу Франция, като претендираше за короната й по наследство от майка си.
12
Женско подразделение на францисканския орден, което носи името на св. Клара, благородничка, дала обет за бедност и станала последователка на св. Франциск от Асизи — (Б. р.)