Престори се на загрижен за този смирен труженик, който приличаше на баща му, но всъщност това си беше чисто лицемерие.
— Защо — беше попитал той пекаря — си тук?
— Съдебните пристави дойдоха и намериха в пекарната ми тенджера, пълна с димящи изпражнения, която бях донесъл от къщи и, както казах пред гилдията, възнамерявах да изхвърля на улицата.
— Мошеник! — извика Крабтрий. — Няма достатъчно тежко наказание за теб!
С тези думи той подскочи, свали жакета на пекаря и ботушите му и го остави на стълба да плаща за греховете си. Крабтрий въздъхна и се огледа.
— Нямам какво повече да правя тук — промърмори си той.
Бързо облече новите си дрехи, излезе от къщи и се понесе по улицата, като кимаше учтиво на всеки, когото смяташе, че би могъл да използва някога. Помисли си да намери Никълъс Чърк, но поклати глава. Харесваше правника, но изискванията на Чърк към личната хигиена и постоянните му критики към мошеничеството постепенно бяха накарали Крабтрий да разчита на собствените си способности.
Скоро той се умори да върви. Градът беше шумен и мръсен, улиците — ледени, а канавките — пълни с мръсотия и екскременти. Въпреки студа и мраза, вонята от каналите и отходните места дразнеше носа му. Крабтрий беше провинциалист. По-голямата част от живота си беше бродил из полята и горите на Есекс и никога нямаше да свикне с лондонската смрад. Още веднъж си помисли с копнеж за Чърк и се зачуди къде ли живее някогашният му защитник. Спря, облегна се на една стена и се опита да не обръща внимание на тропота от каруците и непрекъснатите хрипливи викове на амбулантните търговци „топъл пай“ и „топла храна“. Над него жени и деца подвикваха от отворените прозорци към хората на улицата, които познаваха. Крабтрий тръгна по една мръсна уличка, широка едва един ярд, по която нямаше място дори да мине ковчег, освен ако опечалените не го извърнеха настрани, за да го изнесат до катафалката на ъгъла.
Той наближи „Сейнт Пол’с“ и се отби при наемните писачи на балади и писарите, за да разбере има ли нещо ново. Като изключим трупа на лорд Берисфорд, открит на Примроуз Хил, новините бяха малко, затова Крабтрий реши да се отправи към Уестминстър. Открадна пирожка с еленово месо от една сергия, но тя вонеше ужасно и я захвърли след първата хапка. Стомахът му се присвиваше от глад. Влезе в една черква и се облегна на една колона, заслушан как свещеникът с мазна от храна уста проповядва сурово срещу удоволствията на плътта, докато една хубавичка, скромна на вид прислужница не привлече погледа му. Тя стоеше от другата страна на колоната и през останалата част от проповедта Крабтрий се опитваше да улови ръката и. Отначало момичето се смееше, но когато той стана прекалено настойчив, тя извади голяма игла от кесията си и заплаши да го надупчи, ако се опита пак. Затова той се оригна шумно и наперено излезе от черквата. В преддверието взе една наметка от закачалката, но тя беше твърде тънка, защото беше застудяло, а леденият вятър му напомни, че е гладен.
Крабтрий реши да се прибере вкъщи. Беше нащрек за разбойниците, които изпълзяваха от мишите си дупки, когато се мръкне, за да ограбят невнимателните, макар че имаше малко неща за крадене. В най-високата част на улица „Червения пор“ просяк, опрян на чвореста тояга, махна с ръка.
— Имам тежки рани! — извика той. — Получих ги, докато се сражавах за краля! При Слуис и Креси.13
Просякът протегна ръка, под парцалите му кожата беше цялата в мехури и плътта сякаш беше изгоряла. Крабтрий спря и загледа в упор мъжа.
— Проклет лъжец! — измуча той. — Ти си долен измамник, фалшив герой с фалшиви рани. Знам как си ги получил. Да се чуди човек какво могат да направят с кожата негасената вар и сапунът!
Крабтрий удари човека по рамото и забеляза как сините очи внезапно станаха по-внимателни, а добре охраненото лице под тебеширения прах стана сурово и решително.
— Изкъпи се добре! — разсмя се Крабтрий. — Сложи кафява хартия, напоена с масло, върху раните си и ще се оправиш. Старият Крабтрий познава мошениците от пръв поглед!
Той продължи по тъмната улица. Чу, че бившият войник продължава да моли за подаяния зад гърба му. Сложи ръка на резето на къщната врата, после замръзна и притвори очи, усетил студена стомана да се опира в врата му.
— Обърни се, мастър Крабтрий! — чу се глас.
Той бавно се обърна. Сега просякът стоеше на два здрави крака със сопа в едната ръка, а в другата държеше дългия стилет, който Крабтрий усещаше върху врата си.
13
При Слуис и Креси английската армия побеждава французите по вода и суша в началото на Стогодишната Война. — (Б. р.)