— Лъжлив войник, който се преструва на инвалид, а всъщност е убиец — подсмихна се той.
— Остави това! — отсече човекът. — Без номера! Крабтрий се вгледа внимателно, но лицето на противника му беше скрито от нахлупена качулка, затова той разпери ръце.
— Какво искаш?
— Нищо — отвърна мъжът. — Нося ти съобщение от Пазителя на Портите. Чувал ли си за него?
Кръвта на Крабтрий замръзна.
— Кой не е чувал? — заекна той.
Смяташе се за първокласен крадец и фалшификатор, но Пазителят на Портите беше от друга класа, истински пълководец на престъпниците от подземния свят на Лондон.
— Какво иска от мен Пазителят на Портите? — изпелтечи той.
Мъжът притисна острието малко по-силно към плътта му.
— Само това — ако приятелят ти мастър Чърк те посети и те разпитва, да не му казваш нищо.
— За какво да ме разпитва?
— За Синята кожа.
Крабтрий с облекчение се усмихна.
— Нямам нищо общо с този мародер.
— Добре — каза меко мъжът. — И не се забърквай с Чърк. Сега се обърни, мастър Крабтрий, и затвори очи.
Той изпълни заповедта, опитвайки се да контролира треперенето на краката си и страха, който свиваше стомаха му.
— Направих каквото каза! — прошепна той. — Направих каквото каза! — повтори по-силно.
Когато не чу отговор, се обърна, за да установи, че тъмната улица е празна и тиха. Само в сенките на другия й край отекна дълъг подигравателен смях.
ТРЕТА ГЛАВА
При завръщането си Чърк и Скейтлок откриха, че Джон вече беше прибрал сергиите, спуснал капаците и приключил с търговията за деня. Сега търговецът броеше приходите си и масата пред него беше покрита със свитъци пергамент и купчини монети. Когато минаваха, той весело им се усмихна и помаха. Близнаците бяха превърнали горещата кухня в игрище за крикет и закрещяха от удоволствие, когато Скейтлок се появи. Те го завлякоха до една пейка, като го умоляваха да довърши приказката, която беше започнал да им разказва рано сутринта. Никълъс откри Катрин в килера да приготвя сладко. Тя се усмихна, целуна брат си по бузата и набързо описа как е минал денят й. После попита:
— При теб всичко наред ли е?
— Имам работа — усмихна се той. — Оказана ми беше голяма чест.
Катрин изтри ръце в престилката си и плесна с ръце от радост. После избута брат си в кухнята и го накара да разказва отново и отново за условията, които му предлага сър Еймиъс Петри. Шумът в кухнята се засили, защото тя настояваше Скейтлок да потвърждава всичко казано от брат й. Никълъс предупреди с поглед прислужника си да не споменава нищо за задачата им. С порозовели от вълнение бузи, Катрин бързо поднесе на Никълъс и Скейтлок дълбоки чаши вино, после побърза да разкаже на Джон добрите новини. Прислужницата нареди масата за вечеря, дъските за хляб бяха остъргани, ножовете — излъскани, салфетките — сгънати, голямата сребърна солница сложена на масата и отхлупена. Джон се върна и нареди на двамата си сина да мируват, докато Никълъс още веднъж разказа за срещата си със сър Еймиъс Петри. После, на свой ред, той разказа на чираците и слугите за добрия късмет на Никълъс, докато те седяха край дългата маса и вечеряха. Никълъс прикри безпокойството си и просто стоеше там и се усмихваше любезно на комплиментите и добрите пожелания. Гледаше и как Скейтлок лакомо яде вечерята. Имаше готвено говеждо и телешко, и горещ пай с месо.
— О! — Катрин вдигна лицето си, зачервено от сервирането на топлите ястия. — Отец Томпкинс ти прати вест.
Настинал е и е в лошо настроение. Репетицията на хора се отлага с една седмица. — Тя видя разочарованието в очите на брат си. — Не се тревожи, може би другата седмица ще пеете, а освен това и в неделя.
Никълъс отвърна на усмивката й. Той с нетърпение очакваше пеенето. Музиката го успокояваше. Срещу него Скейтлок се усмихна и леко сви рамене. Джон Гоуди приключи с вечерята, доволен, че всички бяха яли и пили до насита. Близнаците четоха от Светото писание и уменията им бяха приветствани възторжено. Чърк намръщено гледаше измитите им лица, защото смяташе племенниците си за адски изчадия и тайно ги държеше под око. Бяха казани молитви, псалм 149, после по настояване на Джон, Скейтлок прочете от Книгата на Еклесиаст за достойнствата на тежкия труд. Никълъс слушаше с половин ухо. Молитвите свършиха, Джон подкара близнаците към стаята им на тавана. Катрин извика на прислужницата да й донесе сметките за подправки. Скейтлок промърмори, че има някаква среща и сложи наметката си.
— Ела, Хенри — каза Никълъс и грабна прислужника си за ръката. — Да пием още по едно.