Никълъс обърна специално внимание на заключенията на лекаря, Джонатан Скилард, който беше прегледал трупа.
Първо, по облеклото на Берисфорд нямало следи от кръв. „Тогава — запита се Никълъс, — да не би да е бил съблечен, убит и чак тогава облечен?“ И ако беше така, защо?
Второ, под лявото ухо на Берисфорд имало ожулено място, където сякаш е бил вързан възел.
Трето, по лицето, гърдите и стомаха на Берисфорд имало синьо-черни белези, които сочели, че е бил съблечен и бит, преди да го убият.
Четвърто, Берисфорд е бил мъртъв от дни. „Защото — пишеше в доклада на Скилард — е започнал да гние и плътта е толкова разложена, че се разпада под ножа ми.“ Тогава къде са държали трупа? И как са го пренесли до Примроуз Хил и са го оставили толкова внимателно в канавката, че никой не е забелязал?
Пето, вратът му бил счупен и така изкривен, че докторът можел да подпре брадичката на всяко от раменете му.
Шесто, имал две рани от сабя в гърдите. Едната стигала до реброто, а другата минавала през цялото тяло, сякаш убиецът е ударил два пъти, защото първият му удар е бил блокиран от костта. Още нещо, липсата на кръв показвала, че Берисфорд вече е бил мъртъв, когато са го пронизали със сабята.
Седмо, Берисфорд е бил удушен, защото лицето на трупа е било посиняло и кръвоносните съдове в очите му пълни до пръсване.
Осмо, връзката, която Берисфорд носел около врата си, липсвала.
Девето, с изключение на връзката, всички вещи на Берисфорд били у него, включително сребърни монети, следователно мотивът за убийството не е бил грабеж.
Никълъс остави доклада на съдебния лекар.
— Какво е уплашило Берисфорд толкова много? — запита се той. — Къде е бил трупът между събота и четвъртък, когато са го открили?
Загледа се в трепкащия пламък на свещта и изведнъж си спомни нещо. Разгърна отново доклада и намери описанието на черните чорапи на Берисфорд. Да, тук беше. Восък от свещ. Капки пчелен восък били намерени върху дрехите на мъртвеца. Никълъс поклати глава. „Човек като Фромлих — размишляваше той — едва ли би могъл да притежава такива скъпи свещи. Един щавач би се радвал и на лоени свещи.“ Той леко се усмихна — подобно наблюдение едва ли би спасило Фромлих от примката на палача.
Той почука с дългите си пръсти по масата и се замисли върху другите загадки, изложени в доклада на лекаря. Кои са били тези непознати, които са знаели толкова много за мястото, където е намерен Берисфорд? И двамата са казали, че той се е самоубил, но защо единият споменал правилното място, а другият е казал Лестър Фийлдс? И показанията на лекаря бяха объркващи. Какви бяха черните белези по гърдите и корема на Берисфорд. Защо е имал ожулено под лявото ухо? Удушен ли е бил или обесен?
Никълъс отново се върна към показанията на съдебния следовател, но това още повече обърка, вместо да изясни нещата, когато стигна до следващите точки, като например, състоянието на ботушите на Берисфорд. Били чисти и лъснати, което доказваше, че Берисфорд не е вървял из калните полета към Примроуз Хил. Значи трябва да е бил отнесен дотам с кон или каруца. Но някой трябва да го е видял. Умореният мозък на Никълъс се въртеше като пумпал. Ами убиецът? Чърк леко се усмихна. Списъкът на заподозрените, помисли си той, също като в Евангелието, беше легион. Съветник ли е бил? Или Синята кожа си е разчистил сметките? Или някой друг престъпник от клоаката на лондонския подземен свят? Или загадъчният Пазител на Портите?
— Защо спря дотук, Никълъс, момчето ми? — промърмори си той. — Ами онези, които имат власт? Наистина ли кралят е искал Берисфорд да разбере истината? Имаше ли шерифът пръст в цялата история? Или пък кметът? И защо беше толкова важно Фромлих да бъде обесен?
Никълъс затвори очи. Утре, помисли си той, трябваше да посети Фромлих в килията на смъртниците в Нюгейт. Внезапно отвори очи и огледа притъмнялата стая. Ами Изабела, мъртвата кралица-майка? Беше ли споделила някаква голяма тайна с Валанс, устно или писмено? Ако беше написана, къде можеше да бъде? Защо умиращият французин беше повикал Берисфорд? Какво е искал да каже с думите „Свети Дени“? Беше ли Берисфорд по някакъв неизвестен начин свързан с тайната на мъртвата кралица? И защо кралят толкова държеше да се добере до нея?