— Кой си ти? — дрезгаво попита мъжът.
— Никълъс Чърк, правник. А ти?
— Себастиан Фромлих.
Чърк се обърна към „свещеника“.
— Както казах — обясни той, — аз съм тук по нареждане на хора, чиято власт се простира навсякъде. Искам да ми донесат свещи, най-хубавото вино и тези кофи да бъдат изнесени веднага!
Мъртвешкото лице на тъмничаря остана безизразно.
— Е, сър, чакам!
Мъжът го погледна студено.
Никълъс бръкна в кесията си и му подаде две монети. Подобие на усмивка премина по лицето на тъмничаря. Парите изчезнаха, чуха се заповеди и няколко мърляви прислужници почистиха килията. Бяха донесени кана вино и две чаши, заедно с дебели и тежки лоени свещи в месингови свещници. Никълъс обяви, че е доволен. После, сякаш току-що се беше сетил, добави:
— Ще ми трябва и стол.
Донесоха му го. Никълъс подозрително огледа пукнатите му крака и нацепена седалка. Не възрази, защото усещаше нарастващата нервност на Фромлих, и искаше да се отърве от тъмничаря. Най-сетне килията беше опразнена и тъмничарят превъртя ключа след себе си, макар че остана пред вратата. Правникът направи знак на Фромлих да пази тишина, докато приближи стола си толкова близо до него, че всеки страничен наблюдател би помислил, че е свещеник, който се подготвя да чуе последната изповед на обвиняемия.
— Дойдох да ти помогна — каза той и видя в очите на затворника да проблясва надежда. — А повярвай ми — добави той бързо — имаш нужда от цялата помощ, която можеш да получиш. Обвинен си в убийството на лорд Стивън Берисфорд.
Мъжът тревожно кимна.
— Невинен съм! — възкликна той.
Никълъс долови лека следа от чуждестранен акцент в гласа му.
— Заплашвал ли си лорд Берисфорд? — попита той, като се наведе така, че лицето му беше само на няколко инча от това на затворника. — Искам да знам истината. — Той прочисти гърлото си. — Ако ме излъжеш дори един път, излизам оттук и те оставям на палача.
— Заплашвах го — отговори намусено Фромлих. — Берисфорд може и да беше справедлив човек, но беше много суров.
— Заплаши ли, че ще го убиеш?
— Да.
— А уби ли го?
— Не, не съм.
— Знаеш ли нещо за човек на име Валанс?
Фромлих изглеждаше озадачен и поклати глава отрицателно. Никълъс го изучаваше внимателно. Усещаше, че човекът казва истината.
— Къде беше в събота вечер?
— Коя събота?
— Миналата събота.
Сега Фромлих отклони поглед.
— Не мога да ти кажа — измънка той.
— Защо? — рязко попита Никълъс.
— Не си спомням.
— Къде беше последния четвъртък, късно следобед? Мъжът отново поклати глава.
— Не знам. Не си спомням.
Никълъс се изправи.
— Тогава, мастър Фромлих, ще те обесят и нито ти, нито аз, нито родственицата ти или дори добрият Бог в небесата могат да те спасят.
— Чакай! Правникът се обърна.
— Ще ти кажа. Но родственицата ми не трябва да знае — помоли се Фромлих. — И през двата дни, в събота и в четвъртък бях в магазина си, но бях го затворил.
— Имаш ли свидетели за това?
— И да, и не.
— Какво значи това?
Фромлих скри лице в ръцете си и тихо изхлипа, преди да вдигне обляното си в сълзи лице.
— Обещай ми — помоли той, — че няма да кажеш на никого.
— За Бога, човече, какво толкова ужасно има?
— Спомням си добре и двата дни — започна Фромлих несигурно. — В събота бях в магазина, когато видях едно красиво момиче на улицата отвън. Мастър Чърк, лицето й беше като на ангел, качулката й беше полуотметната и зърнах златните й къдрици. Носеше зелена рокля, поръбена със снежнобял лен край шията. Беше крехка и с грациозни движения. — Фромлих облиза устни. — Личеше си, че не е проститутка. Отидох и я попитах какво търси. Тя ми отговори много мило, че иска да си купи кожа. На улицата беше студено и пусто, а макар че живея в малка къща в Бъдж Роу, имам жилище зад магазина. — Мъжът въздъхна. — Накратко казано, момичето, което каза, че името му е Луси, се забави и започна да флиртува. — Той сви рамене. — Вие познавате живота, мастър правник. Докосването доведе до целувка, а целувката до други неща. — Фромлих мрачно се загледа в тавана. — Никога не съм имал такава жена. Дрехите й, чорапите, жартиерите, всичко беше от чиста коприна.
Никълъс го погледна невярващо.
— Мастър Фромлих, и ти очакваш да повярвам, че някаква скъпа куртизанка се е появила в магазина ти и без да й плащаш в злато или сребро, те е забавлявала така добре?
— Има и още, мастър Чърк — отвърна кисело Фромлих. — Помолих момичето да се върне и то обеща, но ми каза, че това трябва да остане тайна, защото била държанка на стар търговец, който имал голяма къща в Западен Чийпсайд.