— И върна ли се? Фромлих кимна.
— В четвъртък около обяд се уверих, че чиракът ми е отишъл на пазара на улица Олдгейт.
Никълъс изстена, стана и срита стола.
— Господин Чърк — каза Фромлих, — момичето сигурно може да бъде открито.
Никълъс потърка лицето си отстрани, обърна се и се наведе над измъченото лице на затворника.
— За Бога, Фромлих, не разбираш ли? Накиснали са те. Няма да намерим Луси. Няма никакъв стар търговец в Чийпсайд. Момичето сигурно е било скъпа куртизанка. Ти казваш, че в деня, когато Берисфорд е изчезнал, си бил с хубаво момиче зад спуснатите капаци на магазина си. В четвъртък следобед, когато ще се докаже, че тялото му е било хвърлено в канавка на Примроуз Хил, ти пак си бил в магазина със същата загадъчна жена. За Бога, човече, кой ще ти повярва? Какво доказателство имаш? И — продължи Никълъс отчаяно — ако отречеш, че е имало момиче и кажеш, че си бил в магазина, обвинението ще намери свидетели и те със сигурност ще твърдят, че са те търсили в магазина, но там не е имало никого.
Фромлих падна на колене и сключи ръце.
— Мастър Чърк, моля те, помогни ми! Каквото и да съм правил, каквото и да съм казал, не съм убил съдията Берисфорд!
Никълъс седна отново на стола.
— Изправи се, Фромлих — нареди той. — За Бога, седни. Погледни ме.
Щавачът се надигна и правникът видя сълзи да се стичат по измъченото му лице.
— Имаш ли каруца? — попита Никълъс уморено.
— Да, разбира се.
Сърцето на Никълъс подскочи и той се загледа в черния каменен таван. Фромлих, заключи той, имаше и мотив, и възможност да пренесе трупа на Берисфорд. Глупакът беше обявил намеренията си и не можеше да представи доказателства къде се е намирал нито през деня, когато Берисфорд беше изчезнал, нито за следобеда, когато беше открит трупът му.
— Можеш ли да ми помогнеш? — изхленчи Фромлих.
— Да, да — излъга Никълъс и го потупа по рамото. — Ще се върна. — Той му се усмихна. — Трябва да направя някои проучвания.
Правникът почука по вратата. „Свещеникът“ го пусна и мълчаливо го поведе по отвратителните тунели обратно през страничната врата, която затръшна зад гърба му.
— Ти ли си правникът Чърк?
Никълъс се облегна на тухлената стена. Жената, която го заговори, беше дребничка, с бяла като сняг кожа и нежни, влажни очи. Щом тя приближи, той забрави грижите си, потапяйки се в аромата на тежкия й мускусен парфюм. Наметката я обвиваше от шията чак до ръба на лъснатите й кафяви ботушки. Той забеляза златната роза от вътрешната страна на ботушките и снежнобелия лен на фустите й.
— Коя си ти? — попита той.
— Хелън Фромлих.
Тя огледа смутено тълпата пред Нюгейт — апаши, мошеници и друга измет, както и семействата на разорените и онези, които се опитваха да отидат на свиждане при любимите си хора.
— Искам да поговоря с теб за моя роднина — прошепна тя. — Но не тук.
Чърк се огледа. Разбираше неудобството на жената и разбра, че то не се дължи изцяло на неприятните хора край тях. Беше сигурен, че ги наблюдават. Погледна през улицата.
— Ето там — кимна той към мръсната кръчма „Дяволският казан“, която се намираше на ъгъла срещу черквата „Светият покров“.
Той я поведе внимателно по разкаляната улица, като избягваше каруците и конете с възлести крака, които отиваха към Смитфийд. Пред кръчмата един амбулантен търговец седеше на малък каменен парапет и предлагаше лекове за мазоли, стъклени очи за слепите и зъби от слонова кост за разбити челюсти. Група младежи, облечени в ярки цветове, с навити ръкави на жакетите, го наобиколиха, крещейки обиди към нещастника. Късите им наметки висяха небрежно през едното рамо. Когато Никълъс се опита да премине през тях, се чу шепот, подвиквания и одобрителни подсвирквания при вида на мистрес14 Фромлих.
Един от младите благородници се обърна и раздруса предизвикателно издутата предна част на панталона си. Други й пращаха целувки с начервените си в карминено устни. Ръката на Никълъс посегна към дръжката на сабята, но между него и групата се плъзна една сводница. Червената й коса беше събрана на тила, а на рамото й седеше малка маймунка с шапка със звънчета, която цапаше свлечения й корсаж. Сега младите мъже насочиха вниманието си към нея. Никълъс въздъхна с облекчение и влезе в горещата мрачна зала. Мистрес Фромлих пристъпваше зад него, затаила дъх. Седнаха на празна маса в най-отдалечения ъгъл. Жената си поръча чаша горещ ликьор, но Никълъс предпочете вино, защото стомахът му още се бунтуваше след посещението в Нюгейт.