— Ти ли си родственицата на Фромлих? Тя кимна.
— Защо искаш да ме видиш?
Той внимателно изучаваше жената, когато тя отметна качулката си и разкри буйни червени къдрици. С елегантната си дреха и внимателно гримираш лице, тя беше много апетитна. Той почувства тръпка на възбуда в слабините си само като я гледаше и се зачуди дали по-късно да не посети приятелката си, вдовицата Сачет, в уютната й малка къщичка близо до Ийстчийп.
— Зяпаш ме, сър.
Чърк извинително се усмихна.
— Зададох ти въпрос. Нужна ли ти е помощта ми?
— Да, за да докажа невинноста на моя роднина.
— Какво те кара да мислиш, че е невинен?
— Знам, че е така.
— Откъде знаеш, че съм бил при родственика ти в Нюгейт?
Тя се усмихна леко.
— Един от тъмничарите ми каза.
— И защо мислиш, че аз мога да ти помогна?
— Никой друг няма да го направи.
— Кого друг помоли за това?
— Главен съдия Попъм.
Чърк изстена. Мистрес Фромлих се беше поддала на все по-популярната практика, неодобрявана от властите, да помоли някой от кралските правници да я приеме с надеждата да му повлияе. Но Попъм, който щеше да съди Фромлих, беше червендалест грубиян, който неимоверно мразеше жените. Той издаваше смъртни присъди със същото удоволствие, с което свещеникът дава опрощение.
— И какво каза съдия Попъм? — попита Никълъс. Жената се изчерви.
— Бях в личните му покои. Предложи да ми помогне, ако… — тя млъкна.
— Ако какво?
— Ако първо му позволя… — Очите й се напълниха със сълзи. — Бях принудена да се съглася.
Чърк се раздвижи на пейката. Попъм беше кавгаджия, проницателен, но жесток и отмъстителен съдия. Веднъж беше прекъснал някакъв беден правник, защото му се сторило, че обръщението му е твърде дълго и го осъдил да бъде развеждан около Уестминстър Хол с документи, окачени на врата.
— Попъм — забеляза Никълъс — обича да унижава хората. Моят съвет е да стоиш далеч от него. Смятам, че родственикът ти е невинен. — Забеляза с радост, че на лицето на жената се изписа облекчение. — Все пак — продължи той бързо, — има и други обстоятелства и доказването на невинността му е нещо съвсем друго. Роднината ти трябва да разкаже какво е правил миналите събота и четвъртък. Но той не може да го направи, поне не в съда.
— Кажи ми — трепнаха ресниците на жената, — какво се крие зад всичко това?
Никълъс отмести чашата си и се приведе над масата.
— Лорд Берисфорд изчезна миналата събота. Тялото му беше изоставено на Примроуз Хил следващия четвъртък. И за двата дни твоят роднина няма нито един свидетел, който да потвърди показанията му.
Той долови тревогата в изражението на събеседницата си.
— Има и нещо по-лошо. Всички знаят, че родственикът ти е заплашвал Берисфорд. Много хора ще свидетелстват.
— Те лъжат! — възкликна жената.
— Можеш ли да го докажеш?
— Не — прошепна тя. — Какво друго очаква моя близък?
— Бог знае — отвърна Никълъс с престорено веселие. — Но има няколко интересни въпроса, които той може да зададе, за да разколебае съдиите. Първо, съществуват сведения, които ни навеждат на мисълта, че в града се е знаело за смъртта на Берисфорд. Второ, как е могъл роднината ти да превози тялото на съдията до Примроуз Хил, без да го видят? Трето, ако мастър Фромлих, подчертавам „ако“, е убил лорд Берисфорд, защо просто не е изхвърлил трупа в реката? И накрая, ако твоят роднина е планирал смъртта на Берисфорд, неговата липса на подготвена защита може да се окаже спасителна.
— Но все пак мислиш, че ще го обесят? Никълъс внимателно се вгледа в красивото й лице.
— Да — прошепна той. — Ако не намерим други доказателства, а аз се съмнявам, че ще намерим, родственикът ти ще бъде обесен.
Жената въздъхна дълбоко и се изправи.
— Мастър Чърк, направи каквото можеш. Ще имаш моята вечна благодарност. Никога няма да те забравя.
Никълъс преглътна с мъка. Хелън Фромлих стисна ръката му и като подхвана полите си, грациозно заобиколи масата и излезе.
Правникът остана загледан в нея. После поиска свещ, защото кръчмата беше тъмна, извади вече зацапания доклад на кралския следовател и отново се зарови в него. Още беше озадачен от сложните методи, които някой беше използвал, за да отвлече Берисфорд, да го измъчва, да го убие и да остави трупа на толкова необичайно място. Изглежда убиецът се беше опитал да изкопчи някаква информация от Берисфорд, а после беше уредил да обвинят Фромлих. Никълъс не се съмняваше, че убиецът на Берисфорд е платил на куртизанката, изпратена да забавлява Фромлих в магазина му. Но кой би могъл да си позволи услугите й? Някой много богат и хитър човек? Някой лорд? Или Пазителят на Портите?