Те излязоха от кръчмата и тръгнаха през Чийпсайд. Кварталът беше пълен с каруци, чиито каруцари удряха с камшици конете. Дебели, надути търговци се разминаваха и поздравяваха с пискливи гласове. Благородници, току-що излезли от кръчмата с празни глави и празни кесии, се промушваха през тълпата.
— Направи път! — излая един от тях на Никълъс. Правникът огледа мускулестия, добре облечен грубиян.
Лицето на мъжа беше зачервено от пиенето, очите му бяха кръвясали. Никълъс сви рамене и се промъкна край него, като го срита в пищялите, преди да изчезне със Скейтлок в тълпата. Тръгнаха по Флийт Стрийт, като се движеха близо до стените на къщите и си пробиваха път край чираците, които викаха: „Скумрия, скумрия, шест за пени!“
Вонята на развалена риба свиваше стомасите им, а когато завиха зад ъгъла, Никълъс видя стражите да бутат една жена към високия, пропит с кръв, позорен стълб в средата на Фиш Стрийт. Те оковаха ръцете й и я съблякоха до кръста. Енорийският пристав започна да я налага с кожения бич и върху белия й гръб се кръстосаха кървави резки. Събра се малка тълпа. Никълъс понечи да продължи — в края на краищата това не го засягаше. Той отвърна поглед, когато проститутката започна да плаче и пищи.
— Тя има деца — прошепна Скейтлок.
Никълъс се обърна и видя двете раздърпани, подобни на скелети, деца, сгушени едно в друго като уплашени кученца, с огромни тъмни очи на изпитите, бледи лица. Зад тях Никълъс забеляза просяк, облечен в дрипи и намазано със сажди лице. Никълъс не му обърна внимание, докато не видя, че човекът го наблюдава със студен, пресметлив поглед. Никълъс потръпна — отново го следяха.
Проститутката беше отметнала глава от болка, докато биячът продължаваше да я налага. Най-накрая той спря и обърна потното си, загоряло лице към малката тълпа, за да приеме аплодисментите й за добре свършената работа. После освободи проститутката, която застана с наведена глава и ръце, скръстени на гърдите. Без да слуша приглушените протести на Скейтлок, Никълъс щеше да продължи напред, когато приставът презрително блъсна проститутката. С отвращение Чърк се обърна към него и премачка с ток пръстите на краката му. Човекът изпищя и очите му се насълзиха от болка.
— Нарочно го направи! — изстена приставът.
— В такъв случай — каза усмихнат Никълъс — се извинявам. Мъжът се опита да го хване, но правникът го отблъсна и умишлено го насочи към просяка. Двамата мъже се строполиха на земята. Тълпата, непостоянна както винаги, ги обгради, за да рита и двамата. Никълъс намигна на уличницата, сложи монета в ръката й и забърза по Фиш Стрийт.
— Защо го направи? — попита задъхано Скейтлок, когато го настигна.
— Първо не обичам пристави. Второ, не обичам да гледам как бичуват жени. Трето, не обичам да ме следят.
— Следили ли са те? Кой?
— Мъж, който се преструваше на просяк. Сега се бие с пристава.
Тръгнаха по Картър Лейн, където грамадата на „Сейнт Пол’с“ се надвеси над тях. В откритото пространство пред катедралата имаше зимен панаир — с гостилници, палатки, бръснарници и навеси-пивници. Цареше оживена търговия. Чираците, приключили с утринната си работа и въоръжени с тояги, преследваха една кост от пищял по обширното ледено пространство. Никълъс и Скейтлок заобиколиха тълпата. Един пияница се олюляваше край тях, следван по петите от куче. Старица, молеща за милостиня, забърза срещу тях. Избягнаха я и влязоха на територията на Грейфрайърс през малка странична врата. Един послушник, който спря да ги попита по каква работа са дошли, ги заведе до черквата, която се намираше вдясно от монашеската обител.
— В момента няма служба — каза той. — Абатът няма да възрази.
Никълъс му благодари и отвори вратата. Заедно със Скейтлок влязоха през ухаещото на тамян преддверие в църквата. Намериха се в продълговат мрачен неф с кръгли тумбести колони, които го отделяха от молитвените пейки. Преминаха през кораба, преминаха покрай разпятието и коленичиха пред централния олтар. После Никълъс поведе Скейтлок към параклиса на Богородица, който се намираше вляво.
— Не знаех, че ти е известно къде е погребана Изабела — прошепна Скейтлок.
Никълъс се усмихна и посочи дългия, изящно резбован саркофаг от пърбекски мрамор.
— Могъщите господари на света, Скейтлок, винаги обичат да ги погребват в някое свято място. Нали казват, че душата напуска тялото доста след смъртта. Когато това стане, започва ужасна битка между ангелите и дяволите за душата на мъртвеца. Ако човек е заровен на свято място, демоните не могат да проникнат там и душата отлита право при Бога. — Той се усмихна. — Е, поне те така мислят.