Скейтлок се отдалечи, за да огледа мястото, а Чърк се загледа назад към украсените ложи, където монасите пееха църковните химни. Макар и посветила се на бедност, съгласно заветите на свети Франциск, францисканската църква вече започваше да бъде покровителствана и предпочитана от богатите. Олтарът беше от чист мрамор, а лампата беше позлатена. На голите стени художници бяха нарисували великолепни сцени в прекрасна гама от цветове. В абсидата, зад централния олтар, една фреска в синьо, зелено и кафявочервено изобразяваше Давид с лирата си как пее химни, а до него — златен лъв, символът на свети Марко, обърнат към фигурата на Христос във величие. Върху купола голяма картина на света Катерина показваше как колелото, на което е била измъчвана, се чупи и летящите парчета пронизват езичниците, които я измъчват. Стените на параклиса бяха изрисувани също със сцени от Страстите и живота на свети Кристофър. Никълъс се загледа в нежното мраморно лице на Девата, държаща младенеца Христос, а после към огромния саркофаг, който се издигаше над мястото, където беше погребана кралица Изабела.
— В другия параклис има кралски саркофази — прошепна Скейтлок, когато се върна. — Но не виждам нищо необикновено, а ти?
Никълъс изучаваше саркофага на Изабела. Мраморната статуя върху него изобразяваше жена, облечена като монахиня. Но над расото носеше корона, а в сплетените ръце държеше скиптър, украсен с лилии. Лицето на кралицата излъчваше покой, чувствените устни и леко дръпнатите затворени очи придаваха на чертите й нещо мавританско.
— Какво се е случило? — попита Чърк. — Каква ужасна тайна криеш?
Той огледа страните на саркофага. От една страна имаше щитове, носещи гербовете на Англия, Франция и Навара. От другата беше изобразена душата на мъртвата кралица като мъничка, гола фигура, носена от ангели в небесата. От двете страни на надгробната скулптура бяха скулптирани странни зверове и ангели, коленичили в молитва, държаха малки хералдически щитове.
Скейтлок и Никълъс обиколиха саркофага.
— Кралят е оказал на майка си пълни почести — отбеляза Скейтлок, като се облегна на мрамора.
— Лесно е да почиташ мъртвите! — изгърмя някакъв глас. Никълъс се обърна стреснат. Скейтлок полуизвади камата си.
— Лесно е да почиташ мъртвите! — повтори гласът приглушено и думите отекнаха из празната черква.
Никълъс погледна към премигващата олтарна лампа и замръзна, като дишаше дълбоко, за да овладее паниката си. Видение ли имаше? Или някой се криеше в черквата?
— Кой си ти? — извика той.
— Аз съм жив мъртвец — отвърна гласът.
— Идва откъм стената — прошепна Скейтлок и посочи нещо, което приличаше на подпорна колона, близо до входа за параклиса на Богородица.
Чърк отиде натам и видя, че в нея има дървена врата. Вдигна поглед и видя нечии очи да се взират в него през една дупка по-горе.
— Кой си ти? — попита той.
— Казвам се Едмънд. Аз съм отшелник, обрекъл живота си на покаяние. Добрите братя ме хранят, а аз гледам Божия олтар и се моля и постя за опрощението на греховете си.
— Какви грехове? — попита Никълъс любопитно.
— Преди много години — отвърна отшелникът с далечен, приглушен глас — убих брат си по време на лов. Божият ангел ме преследваше, на челото ми беше изписан знакът на Каин. Затова ще прекарам остатъка от живота си в покаяние.
Скейтлок се приближи и застана до Чърк, загледан в стената.
— Чувал съм за такива места, но не бях виждал нито едно — прошепна той.
Никълъс каза:
— Във всяка църква има такова място — малка килия, издълбана в стената, където някой свят мъж или жена може да прекара живота си в молитви. — Той посочи дупката, откъдето идваше гласът. — Наричат я „Дупката на прокажените“. През нея отшелникът може да види как се отслужва литургията на централния олтар.
— Точно така — дочу се гласът на Едмънд. Никълъс се усмихна безмълвно.
— Не се усмихвай, млади човече. Може да съм стар, но зрението и слухът ми са добри.
— И какво видя и чу в деня, когато кралицата беше погребана?
— Беше най-обикновено погребение. Нощта преди заупокойната служба, кралският ковчег лежа пред главния олтар в оловната си обвивка, обграден от пурпурни свещи. Молих се за душата на бедната жена цяла нощ, борих се с Ангела на мрака. Застани пред централния олтар! Иди и виж причината за нейното нещастие!
Никълъс го послуша. Премина през параклиса на Богородица в храма и прочете на глас думите, издълбани върху камъка пред централния олтар.