Изабела се усмихна и кимна.
— Той няма ли да дойде тук? — попита тревожно Оръженосецът.
— Защо да идва? — промърмори Изабела. — Какво общо имаме ние? — Тя сякаш изплю думите. — Нека води кървавата си война и да превърне прекрасните поля на Франция в окървавена пустош. Бог ще го накаже, но и аз също! Валанс, питам те пак, готово ли е всичко?
Младият оръженосец кимна.
— Тогава остави ме. Време е да умра.
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
Правникът прекъсна разговора си. Батската невяста плесна с ръце.
— Твоята история е за Изабела — радостно се провикна тя.
— Йезавел5, Френската вълчица.
— Дяволска жена — намеси се и Лекарят. — Казват, че на млади години била красива. Омъжила се за крал Едуард, бащата на сегашния ни крал, но превърнала живота му в ад.
— Нарушила брачните обети! — изкряска Продавачът на индулгенции и отметна назад жълтата си коса. — Едуард имал любовник, Хю де Спенсър, затова Изабела му върнала с Роджър Мортимър. — Той протегна врат като стара кокошка и огледа събралата се компания. — О, да, знам историята. Изабела срещнала Мортимър в Тауър и те станали любовници. Избягали във Франция и се върнали с цяла армия.
— Бях момче в Лондон по онова време — проговори Стюардът, нетърпелив да сподели знанията си. — Кралят избяга на запад с де Спенсър, когато тълпата се вдигна срещу него. Аз бях на пазарите из Чийпсайд6.
Заловиха някои от прислужниците на де Спенсър в гробището при „Сейнт Пол’с“. Свалиха ги от конете и ги посякоха, после оставиха нещастните им изкормени и кървящи тела като късове месо на касапска сергия.
— Аз бях съвсем малко момиче — каза Батската невяста, но си спомням добре вълненията. Екзекутираха де Спенсър в Хиърфорд. Един мой роднина го е видял как умира. Построили специален ешафод. — Гласът й се сниши до шепот. — Обесили го и го изкормили, а след това го разсекли на четири.7
— А какво е станало с нейния съпруг, краля? — попита Орачът.
— Завели го в замъка Бъркли — отвърна Батската невяста — и го хвърлили в дълбока яма с гниещи трупове на животни. Трябвало да умре там…
— Но?
Батската невяста нагласи воала си и се приведе напред, доволна, че е привлякла вниманието на всички.
— Една нощ убийци влезли в килията на краля. Хвърлили нещастника на земята, затиснали го с една маса и вкарали нажежен ръжен във вътрешностите му, така че по трупа да няма белези. Моят роднина — добави тя гордо — видял трупа му в ковчега, преди да го погребат в черквата на Глостърското абатство.
— А какво станало с Изабела? — попита Орачът.
— Още три години тя и Мортимър управлявали кралството — каза Батската невяста, — а синът й, нашият благороден Едуард, бил тяхна марионетка. После Едуард се защитил. Една нощ той арестувал Мортимър в замъка Нотингам и наредил да го обесят при Тайбърн8 заради убийството на стария крал.
— А Изабела?
— Била затворена в замъка Райзинг до смъртта си.
Рицарят се обади.
— Бях член на почетната стража на погребението й. — Той присви очи и се втренчи в Правника. — В деня когато погребваха кралицата, имаше някакви вълнения, нали?
Правникът гледаше към Игуменката.
— Да, имаше вълнения — отвърна той най-накрая, като се отърси от унеса си. — Слушайте внимателно, защото погребението на старата кралица предизвика още кървави убийства.
РАЗКАЗЪТ НА ПРАВНИКА
I част
В четвъртък, около средата на следобеда двама мъже, Джон Уотърс, ковач, и Уилям Брамуел, пекар, пресичаха пустошта в подножието на хълма Примроуз към кръчмата „Бялата къща“ близо до гората Сейнт Джон’с. Денят беше мрачен и студен и те с нетърпение очакваха горещата пикантна храна и халбата бира. Вече виждаха светлините на кръчмата слабо да примигват в далечината, когато Брамуел внезапно спря. Той сграбчи ръката на спътника си и посочи към голямото, обрасло с тръстика езеро, над което се издигаха две черни, изкривени дървета. Недалеч от езерото минаваше дълбока канавка, задръстена с вейки и клони, между които, близо до ръба, те видяха на слабата светлина бастун със сребърна дръжка, чифт украсени с ресни ръкавици и празна ножница от сабя. Двамата мъже бързо отидоха до тях. Брамуел се наведе, за да вдигне ръкавиците и забеляза още нещо, което лежеше в канавката.
— Мили Боже! — възкликна той и отстъпи назад. — Тук има мъртвец.
Те разчистиха клонките, за да открият лежащия по очи на дъното на канавката висок, строен мъж, облечен в черно. Ужасът им се засили, когато видяха шест инча от сабята да се подават от гърба на мъжа, точно под дясната му плешка. Те се спогледаха и отново го заоглеждаха. Трупът лежеше свит на дъното, леко обърнат към левия бряг. Едната му ръка, лявата, беше свита под главата, а другата висеше покрай тялото. На пръв поглед изглеждаше, че мъжът просто спи. Брамуел се приведе по-наблизо и се взря в бледото лице, подпряно на свивката на лакътя. Когато видя посинялата, подпухнала кожа и кръвясали очи с усилие потисна гаденето.
5
В Стария завет — съпруга на цар Ахав, превърнала се в символ на зла и порочна жена. — (Б. р.)
8
Малък приток на Темза, чието име става нарицателно във връзка с издигащата се близо до него лондонска бесилка, място за екзекуции от 1300 до 1383 г. — (Б. р.)