Французинът нямаше никакъв шанс. Той рухна на паважа. Епенгал дръпна Чърк за наметката и го блъсна към уличката.
— Бягай! — прошепна той дрезгаво.
Те побегнаха в мига, в който втора стрела падна на паважа между тях. Епенгал погледна към падналия си другар и се обърна умолително към Никълъс.
— Не мога да го оставя — прошепна той.
— Не, не! — извика му дрезгаво Никълъс. — Той е мъртъв.
Епенгал поклати глава, извади камата си и като се движеше до стената, тръгна назад към мястото, където Клерие лежеше по очи в разширяваща се локва кръв. Епенгал обърна тялото, отряза връзките на кесията от пояса на мъртвеца и забърза обратно.
Никълъс се притисна до стената, за да остане незабелязан за скрития стрелец. Епенгал почти беше стигнал до него, когато свистящият звук се чу отново. Французинът се хвърли към Никълъс като плувец с протегнати ръце, с отворени очи и уста, която се отваряше и затваряше, борещ се за дъх. Блъсна се в покритата с петна от урина стена, погледна към Никълъс, като шепнеше: „Исусе, милост, милост“ и падна като вързоп дрипи. Стрелата от арбалета се беше забила дълбоко между плешките му с острия железен връх.
Никълъс се затича, въпреки че друга стрела изсвистя и се удари в стената над главата му. Въпреки паниката, той осъзна, че убийците са двама, а не един. Тичаше заслепен, надалеч от смъртоносната уличка, като се криеше между просяците, сводниците и проститутките, които изпълваха улиците на Съдърк. Оглеждаше се уплашено, като се опитваше да зърне преследвачите си. Беше защитен от арбалета, но не и от някой сръчен убиец, който можеше да се промъкне до него и да забие кама между ребрата му. Стигна до брега на реката. Като мърмореше и ругаеше, скочи в една лодка и бързо тикна една монета в мръсната ръка на лодкаря.
— Греби, човече, греби! — изрева той.
Лодкарят наблегна на греблата и се отдалечи от брега. Никълъс погледна назад през сгъстяващия се мрак, но нито помръкващата светлина на деня, нито сияещите факли на речния бряг разкриха следа от преследвачите му. Лодкарят яростно гребеше, но разучаваше Никълъс внимателно под полуспуснатите си клепачи, любопитен какво се е случило на този добре облечен мъж с пребледняло лице, плувнал в пот, с изписан на лицето ужас.
— Какво си търсил там — промърмори той.
— Млъкни! — изръмжа Чърк. — И греби!
Лодкарят остави Никълъс между Даугейт и Лондонския мост. Правникът закуцука по улиците, в търсене на безопасно място. Той държеше ръка на дръжката на камата си, от време на време спираше в началото на някоя мръсна уличка и се оглеждаше през рамо. Когато се прибра, Джон и Катрин бяха заети, а децата играеха навън, в замръзналата градина. Никълъс се качи в спалнята си и си легна с кръстосани ръце, впил очи в тавана.
— Какво — прошепна той — предизвика толкова много убийства? Какво толкова ценно е знаел Валанс?
Той преброи убитите. Валанс, заради тайната, която му е била поверена; Берисфорд, измъчван до смърт, за да разкрие онова, което знае; Уормууд; двамата Фромлих; а сега четирима френски шпиони. Пазителят на Портите ли беше отговорен за тези убийства или някой друг? Трябваше ли да отиде отново при сър Еймиъс Петри и сър Роджър Хобдън и да им каже, че работата е твърде опасна и надвишава силите и способностите му?
На вратата се почука. Той не обърна внимание, като си мислеше, че може би са децата, но почукването се повтори по-силно.
— Влез! — извика Никълъс. Скейтлок и Крабтрий нахлуха в стаята.
— Търсихме те, господарю.
Скейтлок изучаваше бледото лице на господаря си.
— Търсихме те — повтори той.
— Кълна се в Бога, искаше ми се да ме намерите! — каза Никълъс.
Без да чака покана, той им разказа какво беше станало. Видя страх в очите на Скейтлок. Крабтрий, който седеше на един стол, изстена и притисна стомаха си.
— Двама шпиони — прошепна хитрецът — убити като кучета.
— Не бива да ходиш в „Луната и Сърпа“ — каза най-накрая Скейтлок. — Ако го направиш, може да те арестуват за предателство. Англия е във война с Франция. Може да те екзекутират, само защото си говорил с тези хора.
Никълъс се сви на леглото.
— Мога да отида пак при сър Еймиъс.
— О, не — изхленчи Крабтрий, — не и при този негодник със сърце от кремък. Освен това той може да реши, че сме открили какво е носел Валанс.
— И какво е било то?
— Аз също се чудех каква е тази тайна — бавно отвърна Скейтлок. — Затова се видях с някои приятели от Ломбард Стрийт20.
— Не знаех, че имаш приятели — злорадо се обади Крабтрий.