Щом си наеха стая, разопаковаха кошовете си и поръчаха да се погрижат за конете им, Никълъс написа кратко писмо на епископа. Помоли го за аудиенция „по важна работа, която интересува не само шерифа и кмета на Лондон, но и самия крал“. На следващата сутрин получи с изненада бързия отговор. Епископът, както пишеше неговият писар, щеше да приеме с удоволствие мастър Никълъс Чърк в двореца си след обедната литургия.
— Ще отида сам — обяви Чърк. Погледна към Скейтлок и Крабтрий, които грееха пръстите си на мангала с въглища. — Съмнявам се, че епископът ще говори в присъствието на свидетели, затова по-добре останете тук. Разучете кои са най-добрите маршрути към Бишъпс Лин и замъка Райзинг.
Крабтрий, който протестираше шумно срещу трудностите на пътуването, сега изстена при мисълта, че то не е свършило. Но Никълъс бързо се приготви за аудиенцията. Каза на Скейтлок и Крабтрий, че трябва да останат в кръчмата, да разучат каквото им беше заръчал и да внимават за другите пътници, които показват повече от мимолетен интерес към тях. След това тръгна по тесните, извити улички на Норич към катедралата. Един прислужник го въведе в двореца, където надутият секретар на епископа го преведе през лабиринт от ветровити коридори до една голяма спалня. След броденето си из студените, зловонни улици на Норич, Никълъс беше замаян от великолепието на епископските покои. Подът беше покрит с рогозки, посипани с ароматни билки, така че при всяка стъпка, която Никълъс правеше, въздухът се изпълваше с приятен мирис. Стените бяха покрити с пъстроцветни гоблени от Брюж. Никълъс ги погледна и едва овладя изражението си — темите им определено не бяха сред онези в Библията или писанията на Отците. Из цялата стая восъчни свещи на сребърни свещници и малки блестящи мангали на златни колелца излъчваха светлина и топлина. Пламъците им се отразяваха от многото скъпи предмети, които се намираха по рафтовете или украсяваха масите и шкафовете из стаята.
— До Коледа ли ще стоиш и ще зяпаш там?
Неясната фигура зад писалището в далечния край на стаята се размърда. Когато секретарят на епископа шумно се изкашля и затвори вратата зад себе си, Никълъс бързо си припомни протокола. Той се приближи и направи възможно най-почтителен поклон към писалището.
— Изправи се! Изправи се! — Гласът беше дрезгав и властен.
Никълъс се подчини. Изучаваше крехката фигура с аскетично лице, която седеше, потънала в пурпурните си роби и самурени кожи, на стола с висока облегалка. Бъргхърш имаше лице на свят монах-отшелник, но когато се приведе, Никълъс видя, че очите му са като твърди, черни камъчета, чийто блясък никога не помръква.
— Тук си по спешно нареждане на Короната? — гласът на Бъргхърш беше изгубил част от остротата си. Той махна с мършавата си, покрита с пръстени ръка към един стол до писалището. — Сядай! Сядай!
— Милорд — каза Никълъс, — нося писма и пълномощия от сър Еймиъс Петри, шериф на Лондон.
Той ги подаде на епископа, който ги прегледа внимателно, преди да му ги върне.
— И какво искаш да знаеш? — излая епископът.
— Нейно величество вдовстващата кралица Изабела Английска е мъртва — започна Никълъс.
— Бог да се смили над нея и да й дари покой. — Думите на Бъргхърш прозвучаха твърде бързо и Никълъс долови страх в гласа му.
— Милорд, преди много години си бил канцлер на кралица Изабела.
Бъргхърш се усмихна. Взе стилета от писалището и се заигра с него.
— Хайде, хайде, мастър правник! Можеш да се справиш по-добре. — Той хвърли ножа долу и се втренчи в Никълъс. — Защо не казваш истината? През септември 1326-а, преди трийсет и две години, Изабела, Бог да я прости, подпомогната и насърчавана от любовника си Роджър Мортимър, свали съпруга си крал Едуард Втори от престола и го затвори в замъка Бъркли, където той умря. Сегашният ни суверен, Бог да го пази, беше още младеж. Мортимър управляваше кокошарника като петела Шантиклер, а Изабела беше неговата Пертелота22.
22
виж „Разказът на Манастирския капелан“ — „Кентърбърийски разкази“, Джефри Чосър, превод Ал. Шурбанов — (Б. р.)