— Сигурно тя е седяла тук — промърмори Никълъс. Усмихна се. Чуваше как Крабтрий шета из другата част на параклиса, очевидно търсейки нещо ценно за отмъкване. Никълъс погледна въпросително към Скейтлок, който стоеше с гръб към затворената врата.
— Какво има, човече?
— Много е мрачно и злокобно — промърмори Скейтлок. — Чувствам някакво призрачно присъствие.
Сякаш в отговор на думите му на вратата се почука. Сърцето на Никълъс подскочи. Скейтлок рязко се обърна и отвори вратата. Една старица се промъкна вътре. Беше облечена в мръсна сива дреха, жълтеникавото й, набръчкано лице беше разцепено от беззъба усмивка, която сякаш стигаше от ухо до ухо; посивялата й коса висеше мазна и невчесана. В светлината на факлите Никълъс забеляза лудостта в очите й. Слюнка се стичаше от единия ъгъл на устата й и тя постоянно се опитваше да я оближе.
— Виж ти! — Гласът на жената беше остър и писклив. Тя се взря в Никълъс, който се опита да не се намръщи от неприятния мирис на тялото й. — Виж ти! — повтори старицата. — Кралски хора, а? Какво правите тук? — Почеса бузата си с мръсни нокти, докато се оглеждаше. — Призраци! — повтори тя думите на Скейтлок. — Тук има призраци.
— Призраци ли, майко? — попита Никълъс. Старицата го погледна косо с лукава усмивка.
— Да, призраци. Никога няма да видиш войници тук. Поне откакто старата кралица умря. Твърдяха, че са виждали духът й да се разхожда тук. — Започна да имитира кралицата, като се разхождаше напред-назад с изправени рамене и въртеше глава наляво и надясно, докато кършеше пръсти. — Така правеше тя — изкудкудяка старицата, като се върна при Никълъс. — Обикаляше нагоре и надолу по галериите, пред стаята си или тук, в черквата. — Тя снижи глас. — Обичаше това място. Бог знае защо! Бог знае защо! Сега, когато я няма, всички големци си отидоха. Само горката Агнес остана да пере дрехите и да мие съдовете. Да, всички големци си заминаха.
Без да добави нищо повече, старицата се завъртя на Пета и излезе.
Крабтрий, който беше наблюдавал сцената иззад преградата, се върна и се усмихна на Скейтлок.
— Някоя приятелка, а?
Прислужникът му отвърна с неприличен жест.
— Вземете факлите! — рязко каза Никълъс.
Той самият грабна една, като я измъкна от ръждясалата скоба. Влезе зад преградата, където имаше само огромно разпятие с измъчената фигура на страдащия Христос. После се върна в изпълнения със сенки кораб. Тогава осъзна, че параклисът беше по-украсен, отколкото беше забелязал. Някой даровит придворен художник, вероятно повикан от старата кралица, беше покрил стените на нефа с колоритни сцени от Библията и житията на светците. Много от последните бяха френски. Старата кралица, припомнила си детските дни във Франция и произхода на родителите си, беше накарала художника да се съсредоточи върху светия й праотец, блаженопочившия Луи23.
Много от сцените бяха от живота на този праведен крал. От време на време Никълъс се спираше и ги изучаваше. Разпозна в повечето от тях копия от картини в Сен Шапел24 в Париж, която беше посещавал преди много години.
Крабтрий се присъедини към него. Спряха пред картина на обезглавен мъж, който носеше собствената си глава на сребърен поднос.
— Кой е този, господарю?
— Йоан Кръстител — отвърна Никълъс разсеяно. — Ела, Скейтлок! — извика той. — Тук няма нищо за нас.
Излязоха от параклиса, взеха конете си от конюшнята и се върнаха в селото.
Крабтрий и Скейтлок все още се препираха, като всеки се опитваше да надделее. Крабтрий настояваше, че старицата, която срещнаха, би подхождала на човек с навиците и външността на Скейтлок. Никълъс слушаше с половин ухо спора им, докато седяха в кръчмата и си поръчваха вечеря от говеждо и зеленчукова супа, варено пиле, пълнено с грозде и бутилка вино. В залата беше топло, огънят буйно пламтеше и пламъците ревяха в комина. Пристигаха пътници. Крабтрий се увлече във флирт с млада игуменка, облечена в скъпа сива дреха, чието хубаво лице беше обградено от снежнобяла колосана забрадка. Никълъс също я изучаваше. Забрадката и яката й скриваха част от лицето, но той забеляза очи на кошута и пълни, червени като роза устни. Чудеше се защо такава жена е влязла в религиозен орден. От скъпите пръстени по ръцете й и изящните маниери, с които се хранеше, той заключи, че е благородна дама, отрекла се от света. Игуменката тихичко разговаряше със спътничката си, слаба, строга жена, облечена в същата одежда, вероятно нейна приближена или някоя от висшестоящите в манастира, който управляваше. Изглеждаше впечатлена от веселата усмивка на Крабтрий и не възрази, когато той прекоси кръчмата и се настани в компанията им, а после се включи и в разговора.
23
крал Луи IX, наречен свети Луи (1214–1270), предводител на Седмия кръстоносен поход — (Б. р.)