— Точно така! — извика Никълъс. — Това е бил планът на Валанс. Той не е отивал във Франция, връщал се е тук, в замъка, за да вземе тайната, скрита в параклиса.
— Но защо го е казал на Берисфорд? — попита Скейтлок. Никълъс се почеса по главата.
— Не знам, но утре ще отидем в селото, ще купим лопати, кирки и кожена торба, за да ги носим в нея. Връщаме се в замъка Райзинг. — Не беше на себе си от вълнение. — Никой няма да ни обезпокои — каза той, загледан през прозореца. — Крепостта вече е само един празен мавзолей. Легендите за духа на старата кралица държат всички надалеч.
Той се върна на леглото и погледна към гредите, размишлявайки върху това, което беше открил и обещавайки си, че ако утрешното търсене се окаже безплодно, ще се откаже от всичко. Очите му натежаха и той потъна в сън. Когато се събуди няколко часа по-късно, Скейтлок спеше и бълнуваше. Крабтрий, очевидно пиян като лорд, лежеше изпружен на единствения стол в стаята с отметната глава и отворена уста и хъркаше като прасе. Никълъс стана и пренесе протестиращия мъж от стола на сламеника. Крабтрий полуотвори очи.
— Красива е! — промърмори той. — Красива като зората. Никълъс се усмихна, докато го завиваше.
— Трябваше да я оставиш на мира. Наспи се добре. Утре се връщаме в замъка Райзинг. Скейтлок ще ти каже какво да правиш.
Чърк се върна при прозореца и погледна към потъналия в мъгла двор. Звуците, издавани от разбудените коне, го накараха да си спомни за Мозби, който пише писмо, писмото, което, може би, е предизвикало убийството му. Кратка бележка, запечатана с восък. Писарят би наел някое момче, но къде я е изпратил? Трябва да е наел пратеник. Чърк се замисли за отговор. И се досети! Нощната сянка, красивата куртизанка е почукала на вратата му. Мозби е отворил и е пуснал Смъртта. Но на кого може да е писал? Изведнъж Чърк почувства, че изстива.
— Невъзможно — промърмори си той. — Не, това е невъзможно. — Правникът се отпусна на леглото. — Каквото и да стане, дано Бог да ме пази!
По-нататък по коридора, в собствената си просторна стая, Игуменката и нейните спътници, съблекли дрехите и махнали забрадките си, седяха на столовете и топлеха ръцете си над поднос горящи въглища.
— Какъв ухажор! — промърмори по-възрастната. Игуменката, известна повече като Нощната сянка, преплете пръсти и се усмихна.
— И не млъква! — продължи спътницата й. Нощната сянка прехапа крайчеца на устните си.
— Повечето мъже го правят — каза тя. — Утре, когато разберем къде отиват, ще решим.
ВТОРА ГЛАВА
Те се върнаха в замъка на другата сутрин, много преди мъглата да се вдигне над възвишенията и петлите, зажаднели за дневна светлина, да започнат да кукуригат. Никой не им обърна внимание. Замъкът беше опразнен, а горчивите спомени, оставени от дългото пребиваване на старата кралица, бяха удавили всяко любопитство. Астън ги поздрави набързо. Дори не си даде труда да ги разпита за кожения чувал, в който Крабтрий носеше лопати и кирки, наети от собственика на „Платнохода“.
Тримата тръгнаха към параклиса. Крабтрий изпусна чувала с дрънчене и трясък на пода.
— По-внимателно! — предупреди го Никълъс. — Не са наши.
— Трябваше да си купим от селото, както каза — отвърна Крабтрий.
— Така щяхме да изгубим часове — каза му Никълъс. — Колкото по-скоро приключим с търсенето, толкова по-добре.
Влязоха в мрачния параклис и затвориха плътно вратата след себе си. Скейтлок извади огниво и запали факлите. Параклисът, особено стената с рисунката на свети Дени, сякаш оживя. Никълъс опипа стената, но зидарията беше здрава и не поддаваше. После насочиха вниманието си към пода — покрит с кал и прах, той изглеждаше сякаш не беше метен от години. Отначало не откриха нищо, нито пукнатина, нито кухина. Никълъс изруга разочаровано. Крабтрий набожно му напомни, че са в черква.
— И без това вършим богохулство — каза Никълъс.
Той се приведе и започна да оглежда нефа по дължина. Проучваше пода методично, пълзейки на четири крака. След няколко минути спря, извади камата си и започна да стърже хоросана между две плочи. Беше твърд като камък и той се отказа. Скейтлок и Крабтрий се присъединиха към него.
— Виж, господарю! — възкликна Скейтлок.
Той взе една факла и отиде малко по-нататък. Никълъс го последва. Скейтлок беше открил малка решетка в ъгъла на една от плочите.
— Тук има още една! — възкликна Крабтрий.
Чърк се загледа в светлото петно, хвърляно от факлите.
— Отдолу има кухина или мазе — промърмори той. — Но как да влезем вътре?
Тримата се наведоха над плочите, като си светеха с факла. Никълъс спря на място, където хоросанът изглеждаше по-пресен и започна да го стърже.