Пазителят на Портите

— Не, не сме сами — каза той. — Но това не те засяга, нали? Ще говорим по работа.

Никълъс се усмихна и сър Еймиъс вдигна вежди.

— Е, родственико? — шерифът облегна лакти на писалището и заигра с аметистовия пръстен на лявата си ръка. — Може би задачата ти се е видяла интересна, но успя ли да се справиш?

— По-добре, отколкото си мислиш, родственико — отвърна Никълъс.

Усмивката на сър Еймиъс угасна.

— Първо за Берисфорд — отсече той. — Какво е станало с него?

— Бил е убит от професионален убиец на име Уормууд, който се опитал с бой да получи информация от него. Когато Берисфорд умрял, Уормууд направил неудачен опит да замаскира смъртта му като самоубийство. Увил трупа в платнище, занесъл го на Примроуз Хил и го оставил в канавката. По-късно същия следобед тялото било открито.

— И защо го е направил?

— Защото е бил нает от Пазителя на Портите.

— Какво е искал Пазителят? Никълъс се усмихна.

— Родственико, ти би трябвало да знаеш. Смятал е, че Берисфорд знае голямата тайна, която Валанс, Оръженосецът на мъртвата кралица, е донесъл със себе си в Лондон.

— Така ли е било?

Никълъс погледна над рамото на сър Еймиъс към тъмнината. Чуваше ускореното дишане на човека, скрит там.

— Не, Берисфорд не е знаел нищо. Било му казано само, че тайната е при свети Дени. За негово нещастие Пазителят на Портите знаел, че съдията е хомосексуалист и го принудил да посети къщата на Уормууд. Слуховете, че е виждан на различни места из града, както всичко друго, били пуснати, за да предизвикат объркване и съмнения.

Сър Еймиъс се намести в стола и Преплете пръсти.

— Ами Фромлих?

— Просто наивник. Бил свързан с убийството на Берисфорд не повече от Великия татарски хан. Когато изпълнил предназначението си, бил убит от една куртизанка, професионална убийца, позната под името Нощната сянка, която, подозирам, е изпратила и Уормууд при Създателя му.

Никълъс не знаеше дали заради горещата стая или силния кларет, но се чувстваше отпуснат и спокоен. А може би просто беше уморен от тази злокобна игра.

— Разбирам. — Сър Еймиъс се обърна на стола си, сякаш слушаше глъчката на стражите отвън. Някъде в Тауър заби камбана.

— И всичко това е работа на Пазителя на Портите?

— Да. Чул е за голямата тайна, затова използвал Берисфорд, Уормууд, Фромлих и Нощната сянка за своите нечисти цели. Но със сигурност не ме повикахте за това, нали? — продължи Никълъс. — Рицарят каза, че съм арестуван за измяна.

Сър Еймиъс се усмихна накриво.

— Говорил си с френски шпиони в една кръчма.

— Да, и те бяха убити, както и колегите им, но не от мен! — Никълъс грабна чашата и отново отпи. Нещо повече, ако бях предател, защо пак французи щяха да ме нападат пред замъка Райзинг? Аз съм им враг, а не съучастник. Няма доказателство за предателство от моя страна.

Сър Еймиъс се приведе и напълни чашата на Никълъс.

— Измяната е странно цвете — промърмори той. — Цъфти в различни цветове.

— Убийството — също — отсече Никълъс. — Но защо си губим времето, сър Еймиъс? Защо не ме питаш за тайната?

Сър Еймиъс го погледна прямо.

— Знаеш ли я?

— Да, знам я.

— Тогава кажи ми я.

— Ще я кажа на Пазителя на Портите.

Лицето на шерифа помръкна. Той нервно погледна през рамо.

— Какво искаш да кажеш?

— Казах, че ще я съобщя на Пазителя на Портите и така ще бъде. Сър Еймиъс Петри, шериф на Лондон, да не се преструваме — ти си Пазителят на Портите.

Сър Еймиъс го гледаше с отворена уста.

— Каква глупост! — заекна той.

— О, да, ти си Пазителят на Портите — настоя Никълъс. И вероятно с благословията на онези, на които служиш. Какъв прекрасен начин да контролираш лондонския подземен свят! Съществуват крадци, взломаджии, мошеници и разбойници и ако не можеш да ги изтребиш, защо да не ги владееш? И го правиш по този изобретателен начин. Ти си и шерифът, и Пазителят. — Чърк изброяваше на пръсти твърденията си. — Присъствал си на смъртта на Валанс в „Сейнт Бартолъмю“ и си чул прошепнатото от него. Арестувал си Фромлих, което е било пълна глупост. Ти си знаел за порока на Берисфорд. Знаел си и за „Патрокъл“. Мозби ти изпрати това име, нали? Отначало помислих, че не би го направил, но той беше от верноподаниците, които предават информация на висшестоящите. Както и да е, Мозби можеше да се разприказва, затова ти му изпрати Нощната сянка и писарят си отиде по реда. Ти си ръководил убийцата, защото си знаел къде да я изпратиш — например къде ще чака Уормууд. Освен това си я защитавал, като си й позволявал да се движи из града, без никой служител на закона да я спира.