Никълъс се завъртя и погледна Скейтлок.
— Вярно ли е? — попита той. Прислужникът кимна.
— Защо, господарю? Не обичаш евреите ли? Никълъс примигна и поклати глава.
— Защо не ми каза? — попита той. — Нямаше да има значение. Аз щях да те защитя.
Скейтлок го погледна и се усмихна.
— Никой не може да ме защити, господарю. Знаех какво правя. Тук, в града, законно живеят евреи, които имат позволение за това. Аз нямам, но съм техен шпионин и пратеник. Пътувам незабелязано, или поне така мислех, между тях и сънародниците ни в чужбина. — Той вдигна рамене. — Беше въпрос на време кога ще ме заловят. Е, някой ще ме замести.
— Трябваше да се сетя — промърмори Никълъс. — Никога не присъстваш на богослужение, казваш собствените си молитви на тавана. И макар да имаш голям апетит, никога не докосваш непозволената храна. И, разбира се, Крабтрий знаеше, нали?
— Да — отвърна Скейтлок. — Но си мълчеше и аз го обичах за това. Хора като нашия шериф също го знаят, но те ме оставиха на мира, за да ме използват като оръжие срещу теб. Трябваше да избягам веднага — добави горчиво Скейтлок, но ти имаше нужда от помощ и щеше да помислиш, че съм те изоставил.
— Имаш ли семейство? — попита Никълъс.
— Бяха убити в Бремен от християните. — Скейтлок посочи към Петри. — Не му обръщай внимание, господарю. Срещал съм хора от неговия тип хиляди пъти на най-различни места — зли хора, затънали в собствените си престъпления.
Сър Еймиъс щеше да скочи на крака, но Никълъс удари с юмрук по писалището.
— Без заплахи, сър Еймиъс!
Шерифът се отпусна назад като дишаше тежко.
— Не съм свършил — каза той злобно. — Кралските пълномощници събират войска за новата война срещу французите. Зет ти Джон Гоуди може да носи оръжие. Както и брат ти Робърт, който притежава земя до Норич. Сигурен съм, че той може да бъде убеден да отстъпи земите си на краля.
— Ти си негодник! — каза му Никълъс. — Убиец, крадец, затънал в престъпления!
— Така ли? — Гласът на сър Еймиъс се извиси до писък. — Така ли, Чърк? Не знаеш в какво се забърка. Това кралство има нужда от здрава ръка и добър крал. Или като другите страни ще бъде обхванато от гражданска война. Изабела беше като Йезавел. Тя и загадъчните й тайни заплашваха Короната и справедливите претенции на краля към френския трон.
— Какво значение има това? — попита уморено Никълъс.
— Какво значение има ли! — Сър Еймиъс почти викаше. — Животът ще продължи, както досега. Но вас няма да ви има. Скейтлок ще изгори в Смитфийлд, а Джон ще умре в някой френски окоп — не заради мен, а заради засегнатата ти гордост. Приемаш ли?
— Приеми, господарю — прошепна Скейтлок. — Мастър Чърк, в името на всичко свято, приеми предложението му.
Никълъс притвори очи. Различни образи прелитаха из ума му. Катрин, бледа и тъжна; близнаците, плачещи за баща си; добродушният Джон, чиято кръв изтича в някой подгизнал окоп в Нормандия; Скейтлок, прикован на кладата в Смитфийлд; Робърт и Биатрис тормозени и ограбени от кралските пълномощници и бирници. Отвори очи.
— Приемам, кълна се, че приемам. При няколко условия. Първо, Скейтлок ще може спокойно да напусне Англия, като бъде възнаграден за усилията си. Съгласен?
— Съгласен — отсече сър Еймиъс. — Но трябва да напусне в срок от двайсет и четири часа. Ако се върне, ще умре. Какво още?
— Писмо от краля, което да потвърждава, че Джон Гоуди се радва на личното благоволение на краля, получава преференции за търговията си и до края на живота си е освободен от всякакви данъци, задължението да плаща откуп за военна служба и нито той, нито наследниците му ще служат във войската.
Сър Еймиъс вдигна рамене.
— Съгласен.
— Това трябва да стане до седмица. Същото писмо да се изпрати и на брат ми.
— Съгласен. Никълъс се облегна.
— Искам да се отслужат литургии за душите на Берисфорд, Мозби и Крабтрий. Бог знае какво ще направиш с твоите служители, но Крабтрий трябва да получи почетно погребение в гробището на „Сейнт Мери ле Боу“. — Той побутна стола си назад и отиде до вратата.
— Чърк! Никълъс се обърна.
— Трябва да приемеш повишението си — каза меко сър Еймиъс. — Кралят го изисква.
— Да, и знам защо. Като кралски правник, ще се закълна над Светото писание с най-тържествената клетва, която човек може да даде, никога да не разкривам кралските тайни.
Сър Еймиъс кимна.
— Тогава можеш да си вървиш, Скейтлок — също. Щом напусне Тауър, той ще отседне в хана „Трите жерава“ във Винтри. — Той вдигна ръка. — Не се тревожи, ще бъде в безопасност. Утре призори човек на шерифа ще му донесе писма, които му осигуряват безопасно пътуване и пари и ще го качи на кораба за Дордрехт, в провинция Ено. Ако Скейтлок напусне хана преди да дойде пратеникът, ако бъде открит да се движи по улиците на Лондон или откаже да замине, ще бъде екзекутиран като разбойник. Сега вървете!