Свещеникът кимна.
— Тогава кажи ми.
Чърк кимна с глава към кръчмата.
— Там излъгах. Аз узнах тайната. Нямах копие, това беше измислица, с която да се предпазя. Когато разглеждах ръкописа, взет от мъртвата кралица-майка, забелязах препратката към архивите на Кралския съд. Когато отидох там, както споменах в разказа си, архивите бяха изрязани, но ръкописът, който намерих в криптата, запълваше липсващите данни.
— И какви бяха те? — попита Свещеникът.
— Не трябва да казваш на никого, отче. Бедният свещеник се усмихна.
— Не мога да наруша тайната на изповедта.
Чърк се изправи и огледа градината. Едва когато се убеди, че е пуста, седна и започна да шепне на ухото на Свещеника.
— Отче, чуй това: направих собствени проучвания по въпроса. Крал Едуард Трети беше могъщ и благороден крал, нали?
Свещеникът кимна.
— Обяви война на шотландците, плени краля им и, понеже майка му беше французойка, имаше претенции и към френския трон. Армиите му завзеха Франция от Кале до Пиренеите.
— Бог да го прости! — прекъсна го Свещеникът.
— Войната още продължава. Баща му — продължи дрезгаво Чърк — беше Едуард Втори, женен за Изабела, принцеса на Франция. Бракът им не бил щастлив. Едуард бил добре известен с любовта си към фаворитите и пренебрежението към кралските задължения. Удоволствията му били простонародни — обичал да прави сламени покриви, да оре, да копае канавки, не е чудно, че благородниците го наричали „селяндур“.
Правникът замълча, загледан в бялата пеперуда, която се носеше като парче воал над билковата градина.
— През 1316-а година един студент от университета в Оксфорд, Саймън Палмър, заявил, че той е законният син на Едуард Първи и че Едуард от Карнарвон25, съпругът на Изабела, е самозванец.
Твърденията му били проучени от трибунал, който заседавал в трапезарията на колежа „Ню Хол“, и в него участвали упълномощени кралски съдии. Палмър твърдял, че е първороден син на краля и преди години, докато играел в двора на замъка на крал Едуард Първи в Уудсток, бил нападнат от една свиня, която отхапала ухото му. Старата бавачка, която гледала детето, била толкова наплашена от избухливия характер на краля, че го сменила с едно селянче. Правникът навлажни устните си. — Палмър представил доказателства, а дори кралските пълномощници твърдели, че забележително прилича на стария крал. Показал на трибунала белега на мястото, където лявото му ухо било отхапано от свинята. Историята му, разбира се, обяснявала защо кралят, който всъщност бил селянин, толкова обичал простонародните дейности. Правникът се загледа в облаците, които се превръщаха в тънки бели воали. — Според меморандума, който намерих в замъка Райзинг, Палмър представил и документи, но изслушването било прекратено и случаят прехвърлен на Кралския съд.
— Но когато си отишъл там, протоколите ги е нямало.
— Точно така — отвърна Правникът.
— Смятам, че Палмър е бил прав. По-късно той бил обесен. Повечето документи изчезнали, но може да е бил законният крал на Англия. Затова Мортимър наредил търсенето в университета, затова той и Изабела тайно посетили архива на Кралския съд в Уестминстър. — Правникът изброяваше на пръсти. — Това обяснява и защо думата „Палмър“ била спомената през нощта, когато Мортимър бил арестуван, защо бил закаран на юг, в Лондон, и по време на процеса не му било позволено да говори.
Правникът млъкна, защото чу отваряне и затваряне на врата. Той се изправи, но беше само Рицарят, който отиваше да провери конете в конюшнята. Правникът погледна към бледото лице на Свещеника.
— Затова старата кралица искала да избяга във Франция — продължи той. — Това било нейното отмъщение, не само срещу династията Плантагенет, но и срещу мъртвия й съпруг и сина, който убил любовника й и я затворил в студен, сив замък. — Правникът се изсмя горчиво. — И ако беше избягала, как само щеше да я разгласи! Великият Едуард Трети с претенции към френския и шотландския трон, който вкара цяла Европа в кървава война, а е нямал правото дори да носи собствената си корона, защото е син на селянин.
Свещеникът скри лице в ръцете си.
— Бог да ни пази! — прошепна той. — И те са те оставили жив, въпреки че знаеш това.
— О, да. Боят се, че съм скрил някакви документи. Може би копие от онзи, който взех от трупа на старата кралица. Обзалагам се, че дори сър Еймиъс Петри не е бил посветен в цялата тайна, но старият крал е знаел, както и синът му, Черният принц. Те се погрижиха за мен. Имам висок пост, много пари и имущество тук-там. — Той седна до Свещеника. — Но за какво му е на човек, отче, да спечели целия свят, ако погуби безсмъртната си душа? Крабтрий умря заради мен, а Скейтлок беше прогонен.