— Отговори ми! — изрева той. — Коя си ти? Плътните устни на момичето се свиха почти до неузнаваемост.
— Чуй ме, норманско изчадие, аз съм жената, която ще те убие!
Тази решителност за миг го смрази, но после той се разсмя и отвърна:
— Пътят към ада е обсипан с телата на онези, които са се опитали да ме убият.
— Несъмнено всички те са били страхливци. Сигурна съм, че няма нито един уелсец сред тях, защото иначе ти самият щеше вече да гориш в пъкъла.
Рейн отново се засмя, но когато погледът му попадна на камата, която лежеше в калта, лицето му отново стана сериозно. От деня, в който видя петгодишно дете да прерязва гърлото на здрав и силен мъж, той бе престанал да смята, че някой на тази земя е безопасен, независимо от пол и възраст. Нямаше да се учуди ако видеше, че тази нещастница крие още десетина ками в дрехата си.
— Съблечи я! — нареди той на сър Одо. Дъхът на девойката секна.
— Няма смисъл да я събличаме, сир — ухили се сър Одо. — Тя е само кожа и кости. Ако искате да си поиграете с нея, защо просто не й запретнете полата?
Зениците на момичето се разшириха, а миг след това тя изхвърча като тапа на ферментирала бъчва, метна назад глава и едва не размаза лицето на сър Одо. Рейн чу как костите й изпукаха в здравата хватка на рицаря.
— Боже Господи! — прошепна сър Одо, но преди да се опомни, получи лакът в слабините.
Псувайки през зъби, силният рицар така разтърси девойката, че едва не счупи врата й.
— Казах да я съблечеш, а не да я убиваш! — викна Рейн, но не посегна да дръпне жената от ръцете на сър Одо.
— Тая кучка май не е в настроение да се чифтосва, сир.
Като чу това, девойката застина, изскимтя жално и протяжно и се отпусна в ръцете на рицаря.
— Моля ви, недейте…
Сър Одо я погледна и на грубото му лице внезапно се изписа нежност.
— О, горкичката! Сир, елате да видите тази нещастница.
Рейн се приближи. Очите на девойката, сега студени и изпълнени със страх, гледаха втренчено мъртвото тяло, проснато в калта пред портите, и от гърлото й се изтръгна глухо ридание. Рейн видя просто една кучка — съсипана и трогателна — но кучка. Сър Одо обаче виждаше нещастно врабче, което се нуждаеше от по-мощ. Той винаги се размекваше пред злощастните съдби на разни „светици“, приемаше трогателните им разкази за чиста монета и макар че Рейн всеки път очакваше някоя от тези избавени съпруги да го ограби и да му остави само някоя болест в замяна, това никога не се случваше.
Сър Одо стоеше пред своя господар и тъжно го гледаше с големите си кафяви очи, които често напомняха на Рейн дойна крава.
— Ако още ви се иска, сир, нека да ви намеря друго момиче.
Рейн се загледа още веднъж в девойката, в бледото й, оцапано с кал лице и отсече:
— Боже Господи! Просто я махни оттук.
Над главата му се разнесе силен смях. Той се обърна и видя по-малкия си брат, небрежно преметнал крак през седлото. Въодушевление озаряваше прелестните черти на лицето му.
— Това ли е легендарният Черен дракон, за който съм чувал да разправят, че така добре се справя с жените?!
— Както виждаш стига само да ги погледна и тези нещастници веднага се нахвърлят върху мен — отвърна на хумора му Рейн.
Граф Хю отметна глава назад и отново гръмко се разсмя. Погледът му се спря на момичето и Рейн с почуда установи, че сините му като метличина очи помътняха от похот.
— Наистина, братко, тя изглежда не те харесва особено — заключи Хю. — Ще имаш ли нещо против да се възползвам от тази плячка? А можем да изорем нивата заедно, ако желаеш. Като се има предвид горещата й страст, ще бъде интересно да прекараме час-два с нея.
— Стига, Хю, прояви малко милост към горкото дете. Та тя току-що е загубила мъжа си — каза Рейн и веднага след това се почуди, какво, по дяволите, го беше прихванало.
Бе започнал да се размеква почти колкото сър Одо. „Детето“ за малко не заби камата си във врата му. И сега му желаеше смърт и си шепнеше нещо, което, макар да приличаше на латинска молитва, сигурно бе някакво заклинание.
Рейн усети как по гърба му пробягват ледени тръпки и изрева на сър Одо:
— Нали ти казах да я махнеш оттук!
Сър Одо кимна с голямата си рунтава глава и отвърна:
— Да, но къде да я оставя?
Рейн го погледна остро и за всички стана ясно, че повече не желае да го занимават с този въпрос.
— Сам реши! Нали затова ти плащам.
Хю побутна коня и се приближи да я разгледа по-отблизо.
— Чудя ти се, Рейн — разнесе се отново провлачения му язвителен глас, — понякога си по-сълзлив и от стара мома. Тя е една кучка, а не дете и скоро ще й трябва нов закрилник.
Рейн не отвърна, но отново погледна момичето, за да види дали не е пропуснал нещо първия път.