Когато смехът им отлетя, двамата се спогледаха. Очите на Рейн бяха добили цвета на черен дим и погледът му докосваше тялото й, нежен и близък като милувка, осезаем, като топъл, влажен дъх. Ариана отстъпи крачка назад, но усещането не се промени. Сърцето й биеше така силно, че тя се чудеше как той не го чува. Въпреки хладния вятър, изведнъж й стана горещо.
Градският площад беше пълен със сергии. Макар че имаше и търговци, които предлагаха стоките си в шатри, по-голямата част от търговията се извършваше на грубовати временни конструкции, сковани набързо насред площада. На някои от тях имаше табели с картинки, които рекламираха стоката. Сергиите бяха сблъскани почти една до друга и Рейн и Ариана трябваше непрекъснато да се провират между тях, отърквайки хълбоци и рамене. Накрая Рейн обви ръка около кръста й и прегръдката му отекна в жилите на Ариана като по струна.
Двамата минаха покрай един месар, пред чиято сергия висяха трупове на елени, диви свине и зайци и отцеждаха кръвта си в прахоляка, окачени на куки под жаркото слънце. От миризмата на развалено месо на Ариана й се догади и тя несъзнателно зарови глава в рамото на Рейн. Но вонята от следващата сергия почти я довърши. Тръпчивата миризма на солена херинга се смесваше с мазната смрад на китово месо. Ариана залитна и хватката му стана по-здрава.
— Добре ли си?
— Да, подхлъзнах се на нещо — излъга тя.
Не искаше да се разделят, а ако му кажеше, че й е лошо, той щеше веднага да я прати обратно в крепостта.
Странно, непрекъснато изпитваше почти болезнена необходимост да бъде с него.
Да, искаше да бъде с него, да чува гласа му, да усеща присъствието му. Ала макар да знаеше, че тя не е злоупотребила с доверието му, той все още рядко говореше с нея и понякога сякаш се отклоняваше от пътя си, само и само да не я срещне. А нощем, въпреки че споделяха едно легло, той дори не я докосваше.
Това е защото заченах, мислеше си тя. Преди тя му бе необходима единствено, за да му осигури наследник, а сега, когато му бе оказала тази услуга, той вече нито я искаше, нито се нуждаеше от нея.
Отнякъде долетя аромат на карамфил и канела и Ариана се почувства по-добре. Двамата се спряха да послушат някакъв странстващ проповедник, който нареждаше иззад сергията си и хвалеше стоката си — икони на светци и свети мощи, повечето от които вероятно бяха фалшиви — свински кокали в стъкленици, парчета дърво уж останали от Светия кръст, капки краве мляко, за които проповедникът твърдеше, че са капнали от гърдата на Дева Мария.
Моите гърди също ще имат мляко, помисли си Ариана. И бебето ще суче оттам, както някога обичаше да прави Рейн, когато се любехме.
Вниманието на Рейн бе привлечено от сергията на един ножар и той присви очи от блясъка на стотиците остриета, които отразяваха слънцето. Дори когато беше спокоен в чертите му имаше нещо сурово, някаква враждебност. И все пак Ариана помнеше и моменти, в които той бе притискал устни до гърдите й като дете и тя бе съзирала в лицето му толкова приятна уязвимост — в потрепването на миглите му, когато затваряше очи, в трапчинките, които се образуваха на бузите му, когато впиваше устни в гърдите й.
— Купете подарък на дамата си, милорд.
Една дебела жена с коса с неестествения цвят на праскова се бутна между тях. На тлъстата й ръка се поклащаше златна клетка, в която цвъркаше птичка с чудни цветове.
Клетката беше изкривена от едната страна, а позлатата й беше олющена, но птичката бе най-красивото нещо, което Ариана някога бе виждала. Ярките пурпурни пера на главичката й бяха оформени като цвете, около врата й имаше черна ивица, като яка, а опашката й беше в синьо и жълто.
— Знае да говори, милейди.
— О, Рейн, представяш ли си — птичка, която говори! Какво може да казва?
Трите гуши на дебеланата подскочиха в такт и тя почукна с пръст по клетката.
— Хубавица, хубавица — изчурулика птичката. Изпълнена с възторг, Ариана се обърна към Рейн и попита:
— Ще ми купиш ли подарък днес, съпруже? Той килна глава и вдигна едната си вежда.
— Ами ако не мога да си го позволя? Крепостта, която строя, ще бъде изключително скъпа.
— Глупаво момче, глупаво момче — обади се отново птичката.
Ариана се разсмя.
— Толкова ще е хубаво да получа подарък.
Рейн се направи на много заинтригуван от стоката, която се предлагаше на сергията на зъбаря. Търговецът започна да изтъква лечебните свойства на парче от зъб, извадено от устата на умопобъркан, но Рейн намери нещо, което повече го интересуваше — изкуствено чене, направено от биволски кокал. Той го взе от сергията и затрака с него пред лицето на Ариана.