— Свещеникът, който ни учеше навремето, имаше навика да ни бие през пръстите, когато грешахме — разбърбори се тя да запълни тишината и изсипа съдържанието на кутията върху масата. — Май трябва да започнем с изговаряне на буквите.
Пръстите му докоснаха врата й и я накараха да подскочи. Той откопча брошката, която придържаше бонето, и разпусна косата й.
— Не, с това трябва да започнем — обяви той с леко дрезгав глас. — Иначе имаш прекалено строг вид.
После прокара пръсти през косата й и тя се разпръсна по ръцете му, улавяйки светлината от прозореца и проблясвайки като лед на слънцето.
— Страх ме е да не би да сбъркам нещо, че ще вземеш да ме удряш през пръстите — усмихна й се той и отметна косата й назад.
С разтреперани пръсти Ариана извади буквите и започна да ги подрежда на масата. Двамата стояха един до друг и рамената им се докосваха. Когато тя взе буквата „Р“, той я грабна от ръцете й и започна да я разглежда. Буквата бе боядисана в черно, изпъстрена със златни звезди.
— Имаше едно момиче… — каза той и очите му отново се изпълниха с онзи копнеж, който се бе появил сутринта, когато държеше портокала. — Някога тя ме учеше как да пиша името си.
Ариана изпита ревност, макар да съзнаваше, че трябва да се радва за това, че някой в миналото му се бе грижил за него поне дотолкова, та да го научи да пише името си. Той не каза кое е било момичето, но тя разбра — беше Сибил, неговата изгубена любов. Заболя я. Искаше й се тези часове да са единствени и за двамата, но той вече ги бе споделил с друга. С друга, която бе обичал.
Тя взе дървеното „Р“ от ръцете му и го сложи на масата. После изговори една по една буквите, показвайки му различните звуци и начина, по който те се използваха в думите. Макар кореспонденцията и книгите да се пишеха на латински, примерите й бяха на родния му език.
— Това е „B“, спомняш ли си? Сега ще ти кажа дума, която да започва с „B“.
Тя вдигна поглед замислено и видя, че той гледа устните й.
— Bouche2 — каза с тих и гърлен глас и понечи да навлажни устните си. — Bouche започва с… с…
Очите му станаха тъмни и мътни, като буреносни облаци.
— Покажи ми как се пише — помоли той.
Тя притеснено затърси буквите и дървените плочки затракаха по масата. В стаята изведнъж настъпи тишина. Толкова пълна, че чуваше дишането си. Неговото също. Той бе така близо, че дъхът му галеше косите й, а когато помръдна устни, тя го усети.
— Браво — похвали я, сякаш той бе учителят.
— Baiser3 също започва с „B“ — каза му тя.
Той стоеше до нея без да продума. Сякаш дори бе спрял да диша.
— Защо не ми дадеш още едно „B“ и ще ти напиша думата — предложи тя, сама останала без дъх.
Той се пресегна да намери буквата и ръката му докосна гърдите й. Ариана изтръпна. Усетил тръпката й, той извърна глава. От устните му я деляха сантиметри. Трябваше да я целуне.
И наистина, той наведе глава и допря устни до нейните.
Целувката му бе изпълнена с нежност. Езикът му докосна устните й, предизвика ги, а после изцяло ги завладя. Когато безкрайната му целувка свърши, тя чувстваше тялото си така отпуснато и безжизнено, че й се наложи да потърси опора.
— Рейн… — прошепна, едва успокоила дишането си.
Той сви устни и отстъпи назад.
— Продължи с урока — каза й ядосано.
Ала Ариана знаеше, че я желае. Беше го усетила в целувката му, виждаше го и сега по цвета на очите му, по изпънатата кожа на скулите му. Пристъпи напред и отново заличи разстоянието помежду им. Гърдите й умишлено се отъркаха в рамото му, когато се пресегна да подбере нови букви от масата. Тялото му едва забележимо потрепна и тя едва успя да скрие усмивката си.
— Можете ли да прочетете това, милорд.
Думата не беше от най-приличните, но бе единствената, която Ариана знаеше на френски за „съвкупление“. Бе първата дума от този проклет език, която братята й бяха заучили и, естествено, бяха предали и на нея.
Той започна да разчита буквите една по една, а когато свърши, очите му се ококориха.
— Ужасно си вулгарна, женичке.
— Да, но така и така го спомена, да го направим.
— Не аз, ти го спомена — разсмя се той.
Тя го погледна уж учудено и сложи ръка на сърцето си.
— Кой аз ли? Та аз не съм казала нито дума!
Това му хареса и той се усмихна. Прекрасната му, покъртителна усмивка спря дъха й. Присъствието му до нея я влудяваше. Желаеше го. Господи, колко го желаеше.
Обви ръце около врата му и впи устни в неговите. Отначало той отвръщаше на целувката й, но после ръцете му стиснаха раменете й и я откъснаха от него.