— По дяволите, жено — каза той задъхано. — Ако не престанеш, ще се хвърля направо върху тръстиките и накрая ще убия и теб, и детето.
Детето! Значи за това се притесняваше. Че ще нарани детето. И нея. Мислеше и за нея.
— Можем да го направим на леглото — усмихна се тя.
— Боже! — възкликна той и зарови пръсти в косата си. — Нищо не разбираш. Беатрис каза…
— Каза да внимаваме, а не изобщо да не го правим.
— Аз няма да го правя и толкоз — отсече той. Мъжете се държат като магарета на мост, заключи Ариана в яда си и реши, че и за това има лек.
— Можете да се въздържате колкото искате, милорд, но аз няма да ви последвам. Ще си намеря любовник — каза тя, вирнала глава.
Очакваше, че думите й ще го накарат да ревнува, че ще събудят у него чувството за собственост, но той вдигна заинтригуван черната си вежда и отвърна:
— Нямаш благословията ми за това, Ариана.
— Че защо ми е благословия. В Уелс ако мъжът откаже да изпълнява съпружеските си задължения, жена му има право да си вземе любовник. И обратното. В такива случаи благословия не се иска.
— Тук се иска.
Видяла, че няма успех, Ариана реши да опита друга тактика.
— Нали знаеш как се чувстват мъжете, когато останат за дълго без жена?
Този път и двете му вежди хвръкнаха.
— Ти знаеш ли?
— Да. В края на краищата имам девет братя. Е, същото се отнася и за жените. След като са познали удоволствието, те не могат да се въздържат дълго, защото…
— Подивяват? Изгарят от страст? — Той се ухили цинично. — А когато се влоши положението, излиза ли им пяна от устата?
Ариана стисна зъби да не се разсмее.
— С това шега не бива, милорд. Това е сериозен проблем, който се отразява на крехкото душевно състояние на жената. Но за щастие има лесен лек. Ще си намеря любовник.
— Талезин! — извика Рейн и Ариана подскочи.
Червеникавата грива на момчето се появи иззад вратата.
— Можеш да влезеш и да слушаш открито — добави Рейн с равен глас.
Талезин влезе разсеяно в стаята, намигна на Ариана и веднага се направи на обиден.
— Злепоставяте ме, милорд. Бях тръгнал по една важна работа и случайно минавах оттук.
Рейн приседна на масата и кръстоса крака.
— Без съмнение си чул на път за важната ти работа, че скъпата ми съпруга е решила да си вземе любовник. Намери й един до края на седмицата.
Рижавите вежди на Талезин се изгубиха в челото му.
— Някакви предпочитания, милейди? Рус, кестеняв? Висок, нисък? Слаб или пълен? С остър ум или с красиво лице?
— Докарай от всички по един — махна вяло Рейн. — Тя ще си избере. Но гледай да са обучени в перверзни от френския тип. Лейди Ариана ги обича.
— На вашите заповеди, милейди — каза Талезин, поклони се пред пламналата от срам господарка и излезе.
Ариана усещаше погледа на Рейн върху себе си и умишлено си придаде безгрижен вид. Дяволите да го вземат този неин съпруг. Той бързо бе схванал играта й и я бе поставил в положение, от което трудно можеше да се измъкне без да изглежда глупаво.
— Благодаря ви, че съзряхте мъдрост в решението ми, милорд — каза тя и хвърли поглед към него, макар да знаеше, че едва ли ще види нещо в лицето му. — Благодаря ви за разбирането и щедростта.
— О, няма нужда, милейди.
Ариана изпита внезапен порив на сълзи. Грабна бонето и го нахлупи на главата си. Сложи го накриво, но не я беше грижа.
— Извинете ме, милорд, но се налага да продължа урока си друг път. Сетих се, че трябва да проверя нещо в… кухнята.
Тя заметна полите си и тръгна към вратата, като се надяваше, че той ще я спре, но той, естествено, не го направи. На прага тя се спря и обърна поглед назад. Той продължаваше да стои в същата мързелива поза, но на лицето му грееше доволна усмивка.
— След като се спра на подходящ кандидат, милорд, искате ли да ви съобщя дали е по-добър от вас? Може пък да знае някоя перверзия, която вие не сте успели да разучите.
Това поне ще разкара глупавата му усмивка, помисли си доволна Ариана и излезе.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Гъста мъгла приглушаваше звуците на ловците — воя на роговете, джафкането на хрътките, тропота на копитата по покритата с мъх земя. Мъглата размиваше цветовете на гората и сливаше сиво, зелено и червено. Въздухът миришеше на пръст, стара и плодородна.
Рейн разглеждаше лицето на жената, която яздеше до него. Останалите бяха избързали напред и от два дни двамата за първи път оставаха насаме. Не им се беше случвало от онзи следобед, през който тя го бе учила на азбуката, а той се бе приближил на косъм до това да се люби с нея.
По това време елените бяха най-охранени, но Рейн се надяваше да намери и глигана, който пакостеше в нивите на селяните. Онези, които бяха мяркали животното, твърдяха, че то има бяла козина. Белият глиган имаше особени магически сили и само най-смелите рицари можеха да го подмамят и да го убият.