Но тя просто се разсмя и още повече се сгуши в него.
Когато излязоха от гората и започнаха да приближават към крепостта, мъглата постепенно започна да се разсейва. Бледата светлина къпеше пясъчните стени на Рудлан и им придаваше рубинения цвят на пресни малини.
Портата на крепостта зееше отворена, а отвътре се чуваха странни звуци, като глъч на ято врани. Рейн препусна през моста, спря зад крепостните стени и се плъзна от седлото. Ариана го последва веднага, без дори да дочака помощта му.
— Боже Господи! — възкликна тя, оглеждайки се наоколо.
Дворът беше пълен с мъже. Стотици мъже. Руси, чернокоси, кестеняви, плешиви, с шапки, гологлави, дори бръснати. Мъже в бозави дрипи и ярки коприни. Мъже с изпъкнали мускули и вратове, дебели като стволове. Мъже слаби и бледи като оризено брашно. С всякакви лица — кръгли и червендалести като августовски ягоди, обрулени и сухи, като обработена кожа, нежни, груби, всякакви. Някои от тях бяха толкова млади, че едва ли знаеха какво да правят с онова нещо между краката си, а други сякаш бяха преживели толкова много години, че едва ли можеха да си ги спомнят.
Рейн затърси сред тълпата онзи от тях, който по всяка вероятност ги бе събрал тук. Една рижава глава пробяга пред погледа му и той изрева:
— Талезин! Какво, по дяволите, става тук?
Момчето притича и застана въодушевено пред него.
— Това са любовниците на лейди Ариана, милорд.
— Боже Господи! — възкликна отново Ариана.
— И всички ангели! — допълни я Рейн и се огледа наоколо, неспособен да повярва на очите си. Проклетият оръженосец беше събрал всички мъже от Северен Уелс на възраст от четиринадесет до шестдесет години.
Рейн дочу задавен смях и се обърна. Ариана също гледаше събралата се тълпа, а после се обърна към Талезин и, сложила ръце на хълбоците си, се опита да му се скара, без да се разсмее междувременно.
— Какво, за Бога, мислиш, че ще правя с всичките тези мъже?
Момчето изпъчи гърди и се усмихна доволно.
— Реших, че трябва да имате избор, милейди.
— Разкарай ги! — нареди Рейн.
Черните очи на Талезин станаха кръгли и големи като воденични камъни.
— Всичките ли, милорд?
— Да не прибързваме, съпруже — намеси се Ариана, уж заинтригувана от един красив младеж с дълги черни къдри и одухотворени кафяви очи, който свенливо а усмихна на погледа й.
Беше облечен в къса туника и тесни панталони, които разкриваха чифт снажни и мускулести крака.
— Разкарай ги! — повтори Рейн. — До един! И започни от този — посочи той усмихнатия младеж.
Смеейки се, Ариана хвана Рейн под мишница и се облегна на рамото му.
— Може би не е лошо да запазим някой друг кандидат, съпруже. В случай, че отново проявите нехайство към брачните си задължения.
— Да, да — заклати енергично глава Талезин. — Знае се, че само доволните жени са добри и покорни съпруги. А за някои трябват повече от един мъж.
— Затвори си устата, момче! Иначе ще викна шивача да ти я зашие — изкомандва Рейн и се усмихна на Ариана. — Господарката само иска да ме накара да ревнувам. Крои ми капан, в който само глупаци могат да се уловят.
Талезин взе да гледа ту господаря си, ту жена му и в загадъчните му очи проблясна светлина, която гъстите му ресници бързо скриха. Той въздъхна тежко и престорено и отвърна:
— Да ми бяхте казали по-рано. Толкова труд хвърлих!
Рогът на стражаря надви гълчавата в двора и възвести приближаването на конници.
— Талезин! — изръмжа Рейн. — Гледай това да не е още някой кандидат за любовник.
Слънцето проби вече рехавата мъгла и лъчите му проблеснаха в сребърната броня на един рицар на бял кон. Следваше го оръженосец с копие, щит и сокол на юмрука.
— Защо пък не. Това е граф Хю — каза Ариана с глас, който накара Рейн светкавично да се извърне.
Жена му се усмихваше и изглеждаше доволна, че вижда брат му, а Рейн усети, че го жегва горчива Ревност. Каза си, че не трябва да обръща внимание на такива глупости, но знаеше, че няма да го пребдолее.
Граф Хю се носеше на белия си кон сред блясък на сребро и подрънкване на звънчета. Той слезе от седлото, а когато се вгледа в тълпата наоколо, русите му вежди подскочиха.
Щом направи пълен кръг и огледа всичко, красивото му лице се озари от любопитство.
— Мога ли да попитам, за какво е всичко това?
Ариана пристъпи напред, сплете ръце на талията си и елегантно се поклони. Хю й отвърна с бавна, ленива усмивка и погледът му запълзя от калните й обувки, по скъсаната и изпоцапана рокля, през клечките и листата в косата й, та чак до доволното, добре задоволеното изражение на лицето й, което Рейн знаеше, че брат му няма да пропусне.