Или поне се надяваше, че няма да пропусне, както той самият не бе пропуснал страстта, появила се на лицето на Хю, когато сините му като метличина очи съзряха Ариана.
Подигравателният поглед на Хю се премести върху Рейн и графът дори не се постара да скрие желанието, което изпитваше към жената на брат си. Вестта, която суровите сиви очи на Рейн му пратиха, беше ясна и точна: Тя е моя и ако си помислиш дори да я докоснеш, ще те убия.
— Някакво пиршество ли устройвате тук днес? — попита Хю с провлачения с глас. — Или винаги е така пренаселено в Рудлан във вторник?
— Бях решила да си взема любовник — отвърна Ариана, без да подозира за съперничеството и борбата, които се разгаряха между двамата братя. — Но после промених решението си. Горкият Талезин съвсем не е доволен.
Хю отново вдигна вежди.
— Уведомете ме, ако отново го промените.
Рейн прегърна жена си през кръста и я придърпа до себе си.
— Просто малко недоразумение…
— Разбирам — въздъхна Хю, имитирайки разочарование. — Е, нося ти вести, които могат да се окажат добри, предвид на пренаселеността на малката ти крепост. Крал Хенри е хвърлил око на Тулуза. Събира армия при Поатие и свиква всичките си васали на оръжие. Вика теб, големи ми братко — ухили се ослепително Хю. — Специално попита за теб. Неговият най-смел и добър рицар.
Рейн отвърна на брат си с единственото, с което беше сигурен, че ще изтрие тъпата усмивка от лицето му.
— Хенри е избрал много неподходящо време да води война. Ариана е бременна.
След шест години брак брат му все още нямаше наследници, а Сибил беше на двадесет и седем и с всеки изминат ден остаряваше. Рейн знаеше, че Хю ще му завиди за тази красива жена, чиято млада утроба вече даваше плод.
Хю запази усмивката си с видимо усилие. Той се поклони леко на Ариана и каза:
— Моите поздравления за плодовитостта ви, милейди.
Рейн усети, че Ариана се скова още щом той спомена за бременността й пред графа, но сега тя се дръпна от прегръдката му и каза:
— Благодаря ви, милорд. Съпругът ми е особено доволен. Най-после получи онова, което най-силно желаеше. А аз изпълних дълга си. Това също не е без значение за него.
— Е, ще се присъединиш ли към войската? — обърна се Хю към Рейн. — Или предпочиташ да платиш?
На рицарите се даваше право да платят известна сума, вместо да ходят на война, но всичките средства на Рейн, дори тези които още не бе получил, бяха вложени в строежа на новата му крепост. Нямаше начин да плати на Хенри. Трябваше да се присъедини към армията му.
— Ще отида и ще се бия — отвърна той и погледна към Ариана, но тя гледаше Хю.
— Жалко, че ще се разделите с мъжа си толкова скоро след сватбата, лейди Ариана — подхвърли Хю. — За съжаление, аз няма да съм тук, за да ви утешавам. Дългът зове и мен.
— Лорд Рейн също трябва да изпълни своя дълг — каза Ариана и го стрелна с поглед, който Рейн не можа да разбере. — Поне този път майките, които ще погребват синовете си, убити от Черния дракон, няма да бъдат уелски.
Мандаринената светлина на лятното утро озари двора. Група въоръжени бойци закусваха в сянката на крепостните стени и между тях сновеше слуга с кана бира и огромна кошница, пълна със самуни хляб. Той наливаше бира в кожените чаши и раздаваше хлебчета наляво-надясно, а мъжете топяха хляба в бирата и лапаха. Ароматът на мая, бирена и хлебна, се смесваше с миризмата на коне, метал, кожа и… въодушевление.
Арияна стоеше на стълбите пред замъка и гледаше златния шлем на Талезин, който проблясваше на яркото слънце, докато момчето затягаше нагръдника на коня на Рейн. Големият черен жребец риеше в пръстта и се опитваше да отхапе парче от кожената туника на оръженосеца. На хълбока на животното имаше розово-сивкаво плешиво петно, което така й не се възстанови напълно след изгарянето.
До Ариана, премествайки тежестта си от крак на крак, стоеше сър Одо, който щеше да остане с група мъже да пази крепостта. Двамата чакаха Рейн, която вървеше към тях в черната си броня.
Беше я любил през цялата нощ с отчаяност, която я плашеше. Прегръщаше я така, сякаш се страхуваше, че няма да се върне вече. Това отчаяние бе присъствало, макар и в по-лека степен всеки път, когато бяха оставали насаме през последната седмица. Любеха се, но той не проронваше ни дума.
Сега стоеше пред тях с личния си печат — символ на господството му. Ариана очакваше, че ще го даде на сър Одо и остана изненадана, когато той хвана китката й и положи тежкия гравиран диск в дланта й.
— Всичко, което предприема съпругата ми, лейди Ариана Рудланска, да бъде приемано като мое лично решение — каза той достатъчно високо, за да го чуят всички.