Едит затвори вратата и фалшивото ручене на гайда и миризмата на вино и дим, които се носеха от залата, останаха отвън. Целият Рудлан беше дошъл да вземе участие в коледния празник на господаря.
Отначало Ариана бе въодушевена от приготовленията за Коледа. Те й създаваха работа и за малко я откъсваха от мислите й по Рейн. Цялата зала беше така украсена с бодлива зеленика, бръшлян и лаврови клонки, че изглеждаше сякаш самото лято е влязло вътре. Коледният дънер — толкова голям, че двайсет мъже трябваше да го носят — тлееше от дванадесет дни в камината. Ариана бе придумала готвача да направи всичките традиционни за Коледа ястия — сладкиши с мед и джинджифил, варено жито, шкембе в тесто и сладко крушово вино. А за да стане празникът още по-славен, една пътуваща трупа мимове бе склонена срещу торба монети и бъчвичка вино, да спре в крепостта и да разиграва раждането на Христос в обора.
На Ралф, овчаря, се падна бобеното зърно от коледната пита и той бе коронясай за Господар на прегрешенията. Първата му заповед беше отправена към лейди Ариана — тя трябваше да изпее една песен и да танцува върху маса. Благодарение на братята си, Ариана знаеше доста неприлични песни и избра една от тях, която със сигурност щеше да възпламени тълпата, без да шокира крехката душица на крепостния пастор. Но скоро след изпълнението шумотевицата й досади. Ариана се извини, че е уморена и отново се прибра в стаята си.
Надяваше се народът на Рейн да остане с впечатлението, че по здравословни причини не е останала до полунощ да чуе звънчетата и да изпее с тях коледните песни. Ала всъщност я бяха прогонили смехът и двойките, които танцуваха и се целуваха.
Едит взе гребена и започна да разчесва сплетените кичури на Ариана.
— Много хора коментираха красотата ви тази вечер, Милейди. Разцъфнахте с бебето.
Ариана изсумтя съвсем не по женски и се погледна в гравираното огледало, което Рейн й бе подарил. Наедрялото й лице я гледаше от лъскавата повърхност Ако в този момент Рейн прекосеше моста на крепостта, той щеше да завари една жена с издут корем, подути крайници и отвратителна пъпка на челото.
Бебето ритна и Ариана подскочи. Разправяха, че ако детето рита често и силно, то ще бъде момче. Ако това беше вярно, то тя със сигурност носеше един малък рицар, който щеше да стане шампион по дуелите, като баща си, защото я търбушеше денем и нощем.
Ариана въздъхна. Всъщност наистина се чувстваше уморена, макар да се съмняваше, че ще заспи. Погледът й се насочи към брачното ложе. То изпълваше стаята, възкачено на гравираната си платформа, с тежките си завеси от зелена тафта. Ала беше празно без него.
Тя се загърна в халата от мека вълна и придърпа столчето си още по-близо до мангала. Търсеше топлина, макар да не й беше студено. По това време на вечерта, когато предстоеше да си легне, тя най-често мислеше за последната им нощ заедно.
Бяха се любили отново и отново, докато накрая, уморени до смърт, заспаха — слели се един със друг, така обвили тела, че сякаш нямаше място, където да не се докосваха. През тези дълги часове на любов имаше мигове, толкова мигове, в които дори душите им се сливаха. Тя бе чакала цяла нощ той да й каже нежните думи, но той не промълви и тя повтаряше само в сърцето си онова, което искаше да му признае на глас.
„Какво ли бе чувствал, когато я прегръщаше и целуваше?“, помисли си тя сега. Когато проникваше вътре в нея и телата им се сливаха?
— Милейди?
Ариана вдигна глава и се изненада, че Едит стои пред нея със златйия купел на Мирдин в ръце.
— За какво ти е това? — попита Ариана по-остро, отколкото възнамеряваше.
— Мина един пилигрим днес, милейди. Продаде ми гарафа светена вода от извора на Света Уинифред. Помислих си, че ще искате да видим какво ще бъде бебето — отвърна прислужницата и смутено се огледа наоколо. — Видях тая съдинка на раклата отсреща и си помислих да сипя светената вода вътре. Може, нали.?
Ариана се усмихна и сложи купела в скута си. Смяташе се, че бременната може да познае пола на детето си, ако прободе пръста си и отцеди капка кръв във водата на някой свещен извор. Може би вълшебният купел на Мирдин щеше да помогне за магията.
Едит й подаде един кухненски нож и, стиснала зъби срещу болката, Ариана опря острия му връх в палеца си. Но после се разколеба.
— Ако потъне, ще е момче — разясни Едит. — Ако плува, ще е момиче.
— Знам… но изведнъж се уплаших. Може би не искам да знам.
Едит понечи да вземе купела, но Ариана я спря.
— Почакай.
Тя бодна пръста си и отцеди една капка кръв във водата. Капката започна да потъва, но после отново изплува на повърхността.
— Какво, по дяволите, значи това? Момче ли ще е или момиче?