— Не мога, Ариана — потупа я той по гърба. — Не е разрешено.
— Шт! Откога някаква си забрана може да спре Черният дракон да направи това, което иска? — смъмри го тя, но той видя страха в очите й и усети как гласът й затрепери. — Остани, Рейн. Моля те!
Акушерката пъхна кръглото си лице между тях и го подкани:
— Милорд…
Рейн вдигна глава и отсече:
— Оставам.
— Но…
— Оставам!
Акушерката така стисна устни, че те едва не изчезнаха от лицето й. После сви рамене сякаш искаше да каже „Твоя воля“ и тръгна да си върши работата.
Едит се приближи до тях, усмихна се свенливо на Рейн и пъхна някакъв жълт камък в ръцете на Ариана.
— Това е кехлибар, милейди. За късмет. Бебето ще се роди скоро, милорд — обърна се тя към Рейн. — Водите на господарката вече изтекоха и й дадохме отвара от оцет със захар, прах от слонова кост и орлови фъшкии.
— Орлови какво? Господи!
Той погледна Ариана и видя в очите й смях, но миг след това те отново потъмняха от болката на поредния спазъм, който разтърсваше тялото й.
Странно чувство се надигна в гърдите му. Не можеше да определи какво е то, защото никога не го бе изпитвал преди, но му изглеждаше като някаква глупава гордост, нечовешка за един такъв момент. Не беше познавал друга жена като нея и това, че сега тя бе негова, изпълваше сърцето му с щастие.
Той пъхна ръка под кръста й да поеме част от тежестта.
— Не трябва ли да лежиш?
— Не, искам още малко да повървя. Сякаш така ми става по-леко.
Но скоро контракциите станаха по-силни, зачестиха и акушерката заяви, че е време. Едит свали ризата на Ариана и я отведе на родилния стол. Беатрис пъхна в ръцете на Рейн едва съдинка с елей и отсече:
— Така и така ще стоите тука, поне да помогнете с нещо. Втрийте това в корема й. Ще облекчи болките.
Рейн приклекна до жена си и изсипа малко от помадата в дланта си. Сместа беше хладна и миришеше на рози. Той вдигна глава и ръката му спря във въздуха. Имаше нещо безкрайно еротично във вида й, макар то да не възбуждаше мъжествеността, а съзнанието му. Може би бе тази неподправена женственост, която се излъчваше от цялото й тяло. Коремът й издут от плод, краката й широко разтворени, разкривайки влажен, тъмен и тайнствен мъх по средата. В този момент тя бе всичко за него — жена, майка, богиня.
Той разстла мазнината по кожата й. Коремът й потрепна и се раздвижи в усилието да изтласка бебето.
Ражда се дете, помисли си той. Моето дете.
Тази мисъл го уплаши и принизи. Той съзнаваше колко незначителна бе ролята му за всичко това и се презираше, че не може да направи нищо за да й помогне.
Акушерката докосна рамото му и той подскочи.
— Застанете отзад, милорд, и я дръжте.
На стола имаше дървена облегалка. Рейн хвана Ариана под мишниците и я притисна назад. Тя се скова и започна да се върти в ръцете му, а коремът й се стягаше в поредния спазъм.
— Няма да викам. Няма да ви посрамя, милорд — процеди тя през стиснатите си зъби.
— Знам — отвърна й той и я целуна по мокрото чело. Гърбът й се изви, главата й се обърна назад, докато жилите по врата й изпъкнаха като въжета, устните й се изкривиха в нечовешка болка. Неспособен да гледа повече, Рейн извърна глава, погледът му попадна върху един съд със светена вода, приготвен за последния ритуал, и стомахът му се сви. Понечи да се моли, но никакви молитви не му идваха на ум.
Тялото й се гънеше, извиваше се жестоко и от стиснатите й устни се процеди стон, който приличаше на Рейн на последен писък на удушена птица.
— О, Боже! Умира ли?
Тънките устни на Беатрис се извиха в надменна усмивка.
— Боли, милорд. Това е болка, която вие, мъжете, твърде малко познавате.
Той искаше да я познае, искаше да я изтърпи вместо нея, да поеме нейната болка в себе си. Спомни си колко мъничка и нежна бе тя в нощта, когато той така грубо изконсумира брака им. Причини й болка тогава, а сега също бе виновен за мъките й. Ако жените рискуваха да стигнат до такива терзания всеки път, когато лягаха с мъж, то бе учудващо как още не бяха пожелали да затрият мъжете от лицето на земята.
Акушерката намаза ръцете си с някаква лепкава микстура и ги пъхна между бедрата на Ариана. Едит започна да се моли на глас Света Маргарита да освободи леко господарката й от детето.
Изведнъж Рейн видя нещо кръгло и тъмно да се появява между краката на жена му и осъзна, че това е главата на бебето. Коремът на Ариана се сви отново и цялото дете се плъзна в ръцете на акушерката — кърваво и слизесто. Бясното дишане на Ариана почти заглуши пронизителния му писък.
— Момиче е, милорд! И всичко си има!